Вуду [bg]

Пендъргаст кимна бавно.

— А в последно време?

— Оплакванията за жертвоприношения на животни са продължили през годините. — Рен направи пауза, после по устните му се плъзна суха усмивка. — Изглежда, че са били… че са… безбрачна общност. Като шейкърите15.

Веждите на Пендъргаст отскочиха нагоре в изненада.

— Безбрачна? И въпреки това продължават да съществуват?

— Не само продължават, но… както изглежда — винаги броят им остава един и същ: сто четиридесет и четирима. До един мъже, до един възрастни. Говори се, че биват набирани нови. Насила, ако е необходимо, и винаги нощем. Твърди се, че тяхна плячка стават недоволните, душевно нестабилните, самотниците: идеални кандидати за вербуване. Когато някой член умре, трябва да бъде намерен друг. И ето тук тръгват слуховете. — Тъмните очи на Рен блестяха.

— За какво?

— За кръвожадни същества, които бродят нощем. Зомби, както ги наричат някои. — И той подсвирна развеселено.

— А историята на мястото и постройките?

— Теренът бил придобит от Нюйоркския отдел „Паркове“ през 1916 г. Някои от другите запуснати сгради в парка били съборени, но не и Вилата. Изглежда отдел „Паркове“ не е бил склонен да форсира нещата.

— Разбирам. — Пендъргаст погледна Рен със странно изражение на лицето. — Благодаря ти, началото е отлично. Продължавай, моля те.

Рен отвърна на погледа, тъмните му очи горяха от любопитство.

— За какво е всичко това, читателю притворен? Защо се интересуваш от него?