Черният облак [The Black Cloud - bg]

Аграрните държави в Азия реагираха с учудващо безразличие на предупрежденията на Организацията на обединените нации. Политиката им „чакай и виж“ може би щеше да се окаже най-мъдра. В продължение на хиляди години за селяните на Изтока природните бедствия са били израз на „божията воля“ — както обикновено ги наричаха на Запад. Според философията на ориенталеца ураганът и наводнението, набезите на грабителски племена и хищни скакалци, болестите трябва да се посрещат смирено. Същото се отнасяше и за новото небесно явление. Така или иначе животът не им даваше кой знае колко много и за тях той бе с много ниска цена.

С настъпването на пролетта Облакът навлизаше все повече и повече в дневното небе на Северното полукълбо. Ето защо, макар да бе закрил небосклона далеч отвъд съзвездието Орион, което бе затъмнено изцяло, присъствието му бе далеч по-малко забележимо за невъоръженото око. Англичаните играеха крикет и прекопаваха градините си както и преди: със същото се занимаваха и американците.

Големият интерес към градинарството тази година бе предизвикан от необичайно ранната пролет, настъпила още в средата на май. Чудесното слънчево време, възцарило се в продължение на няколко седмици, бе пораз-сеяло мрачните предчувствия, пуснали дълбоки корени в умовете и сърцата на хората. В края на май пресните зеленчуци заляха пазара.

Хубавото време обаче не можеше да зарадва членовете на правителството, защото те знаеха заплахата, която се таеше в него. От мига, в който Облакът бе забелязан за първи път, той бе изминал около 90 процента от пътя си до Слънцето. Известно беше, че с приближаването си към него той щеше да започне все повече да отразява лъчите му и температурата на Земята щеше да се повиши. Предвиждането на Марлоу, че количеството на видимата светлина няма да нарасне, се оказа вярно. По време на прекрасната пролет и първите дни на лятото не се забелязваше видимо увеличаване на яркостта на небесния свод. За щастие Облакът отразяваше само част от попадналата върху него слънчева светлина, иначе животът на Земята отдавна да бе изчезнал. И не само това — голям процент от инфрачервените лъчи не успяваха да пробият атмосферния слой, който ги отразяваше и изпращаше обратно в космоса.

С настъпването на юни стана ясно, че температурата по цялата Земя ще се повиши с около 15 градуса. Малко хора могат да си представят колко голяма част от човечеството живее на самата граница на допустимата за живота температура. При ниска влажност на въздуха човек може да оцелее и при 60° Целзий — температура, измервана често през лятото в ниските области на западноамериканската пустиня и в Северна Африка. В условията на висока влажност температурата 45°Целзий е вече смъртоносна, а при много висока влажност тази граница слиза до 40°. Такива температури се измерват през лятото по източните крайбрежия на САЩ, а понякога и в Средния Запад. Колкото и да е странно, температурата на екватора не превишава 35°, макар там влажността да е изключително висока. Плътният пояс изпарения, опасващ екватора, отразява слънчевите лъчи и ги връща обратно в атмосферата.