Черният облак [The Black Cloud - bg]
- Автор: Хойл Фред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Черният облак [The Black Cloud - bg]». Краткое содержание книги:
— Нито пък конвекцията — намеси се Уайчарт. — В горните слоеве ще има устойчив атмосферен слой с повишена температура.
— Така че остава излъчването — заключи Марлоу.
— И какво ще бъде неговото въздействие?
— Засега не знам — отвърна Уайчарт. — Ще трябва да се изчисли.
— В състояние ли сте да го сторите? — не спираше упоритият Паркинсън.
Кингсли кимна.
Три седмици по-късно Кингсли помоли Паркинсън да се отбие при него.
— Получихме резултатите от електронноизчислителната машина — започна той. — Добре, че настоявах да инсталираме тук една. По всичко личи, че няма да имаме тревоги с излъчването на топлината. Разполагаме с коефициент на сигурност около 10, който вдъхва известно успокоение. От горните слоеве на атмосферата към земната повърхност ще се насочи интензивно смъртоносно лъчение — рентгеново и ултравиолетово. Но изглежда, че то няма да проникне до най-ниските атмосферни слоеве. Край морското равнище ще бъдем твърде добре защитени. Не е такова положението по високите планини. Мисля, че хората от там трябва да се ева-куират. В местности като Тибет никой не бива да остане.
— Но, общо взето, смятате, че няма да пострадаме, така ли?
— Това не мога да кажа с точност. Искрено казано, Паркинсън, аз съм разтревожен. Не ме безпокои толкова излъчването. Струва ми се, с него няма да имаме кой знае колко проблеми. Не мога да се съглася с Дейв по отношение на конвекцията. При нормални условия нарастването на температурата отвън не е проблем. Температурните инверсии, както обикновено ги наричат, са добре известни, особено в Южна Калифорния, откъдето идва Уайчарт. А доказано е, че при температурните инверсии не се наблюдава движение на въздуха във вертикална посока.
— Какво ви тревожи тогава?
— Повърхностните слоеве на атмосферата, с които Облакът ще се сблъска най-напред. Вследствие на удара положително ще настъпи конвекция. Тази конвенция няма да проникне до най-ниските слоеве. В това Уайчарт е прав. Но проникване все пак ще има. И там ще настъпят сериозни температурни промени.
— Е, щом като горещината няма да стигне до най-ниските слоеве, какво значение има тя?
— Може да се каже, че има. Нека проследим хода на събитията, така както евентуално ще протекат. През първия ден нагретите въздушни течения ще проникнат до известна дълбочина. Същата нощ ще загубим не само водорода, проникнал през деня, но и част от атмосферните слоеве, до които топлите вълни са стигнали. И така през първия ден ще се лишим от част от външната си обвивка и от водорода. На другия ден и последвалата го нощ — от още един слой. И така нататък. Ден след ден атмосферата ще се оголва все повече и повече.
— Ще издържи ли един месец?
— Ето това е въпросът. А отговор не мога да дам. Атмосферата може да се изчерпи още първите десет дена, а може да издържи и цял месец. Просто не знам.
— А можете ли да установите?
— Ще се опитам, но ужасно трудно е да установиш дали всеки фактор, който би имал значение, е взет предвид. Много по-трудно е от решаването на проблема за излъчването. Без съмнение ще стигнем до някакъв отговор, но не зная дали ще бъде достатъчно достоверен. Единственото, което мога отсега да кажа със сигурност, е, че този проблем крие много рискове. Не вярвам дори след шест месеца да сме в състояние да кажем нещо по-положително, отколкото сега. Вероятно сме изправени пред един от онези проблеми, отговорът на които се търси извънредно трудно. Боя се, че ще се наложи да чакаме и да следим развитието на нещата.
— Какво да съобщя в Лондон?
— Ваша работа. Но на всяка цена съобщете, че жителите от високопланинските райони трябва да се евакуират, макар във Великобритания да не се срещат подобни масиви. Така или иначе, оставям на вас да решите какво от всичко казано тук да разкажете.
— Задачата не е много приятна, нали?
— Ни най-малко. Ако почувствувате, че унивате, препоръчвам ви да поговорите с един от градинарите. Името му е Стодард. Толкова е флегматичен, че нищо не може да го разтревожи, дори и известието, че атмосферата ще се разлети.
Още в началото на третата седмица от януари човечеството можеше, наблюдавайки небето, да отгатне бъдещата си съдба. Изчезна звездата Ригел от съзвездието Орион. Мечът поясът на Орион и ярката Сириус скоро ги последваха. Изчезването на всяко друго съзвездие, с изключение може би на Голямата мечка, можеше да остане незабелязано, но угасването на Орион и Сириус видяха всички.