Лунна красавица
- Автор: Митермайър Хелън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виктория Калчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунна красавица». Краткое содержание книги:
— Продължавайте! — Разказът на Магнъс я успокояваше. Гласът му я облекчаваше и прогонваше демоните от душата й.
— Някои от старите родове презирали баща ми за това, че бе получил такава значителна част от земята, защото го считали за чужденец. Неприятностите са започнали почти от деня на тяхната сватба.
— Бракът с теб може да бъде лоша сделка, Синклер.
Той усети веселата нотка в гласа й и я притисна, изненадан и доволен от шегата й.
— Може би, но аз не се страхувам. Ако враговете ми ме нападнат, ще ви оставя да ги изпитате на греблата и по този начин ще изтръгна победата за клана ми.
Тя се засмя и докосна нежно ръката му.
— Да, врагът е все още някъде там, навън. Иначе защо ще се появява в кошмарите ми?
Йона усети болката и гнева в гласа му.
— Не можете да забравите смъртта на родителите си.
— Не — рязко каза мъжът.
Тя въздъхна. Искаше да прегърне някогашното момче и да го защити, но желаеше така също да се облегне на мъжа срещу себе си и да попие от силата му. Магнъс чу въздишката й и я прегърна отново.
— Няма от какво да се страхувате, милейди. Заклех се да ви пазя, няма защо да се страхувате от тъмнината.
С тези спокойни думи той облекчи страховете, които живееха от години в нея, и тя се отпусна. Може да е варварин, но не беше Скийн.
Тунелът направи остър завой. Те продължиха, без да проговорят в продължение на минута, и след това Магнъс спря. Натисна с рамо гладката повърхност на част от стената и тя поддаде навътре. Той видя изненадата й от внезапната светлина, която ги обля.
— Това е система от египетски колела — обясни Магнъс. — По модел на древните съоръжения за добиване на вода. Дядо ми беше много изкусен в тези неща и черпеше идеи от древните египтяни. — Той посочи една плоча в стената. — Ако натиснете тук, задвижват се колелата, които, от своя страна, задвижват други, които пък отварят вратата. Нека ви покажа. — Мъжът хвана ръката й и я прокара по гладкия камък, който всъщност представляваше малко колело. Показа й правилното движение няколко пъти. — А сега опитайте сама.
В началото тя не успя. Или натискаше не там, където трябва, или не притискаше камъка навреме. След няколко опита, е търпеливата помощ на Магнъс, Йона най-после успя да задейства механизма сама.
Тя се засмя високо, като че ли бе превзела един малък свят и Магнъс се усмихна заедно с нея.
— Влезте, милейди.
Принцесата пристъпи в просторната стая и се огледа с усмивка. Запалената камина беше толкова голяма, че Магнъс можеше да влезе вътре, без да се навежда.
— О, тази стая е огромна…
Тя застина, погледът й попадна на грамадното легло. Облекчението, което изпита, когато излезе от тъмнината, изчезна. Кръвта й се смрази.
— Вие искате да ме изнасилите — каза Йона.
Девета глава
Какво е животът, какво е наслада без златната Афродита.