От милост

— Можеш ли да застреляш Лоис?

Знаеше, че детето ще му зададе този въпрос, но все пак се шокира доста от него. Остана безмълвен.

— Не, Тео няма да застреля Лоис — каза бащата раздразнено. — Не искаш приятелят на доктор Майк да си навлече неприятности със закона, нали?

— Не, татко, не искам.

— Така е по-добре — каза Мишел. Тя потупа момчето, за да го успокои: — Ако Тео стреля по Лоис, това много ще я ядоса.

— А тя е много зла, когато е ядосана — обясни детето на Тео.

Входната врата изтрака веднъж, после още веднъж и още веднъж.

— Върви си измий ръцете за вечеря — каза Чери на Джон-Патрик.

Момчето изгледа Тео разочаровано и тръгна към чешмата.

— Кръвожаден малчуган, какво ще кажеш? — прошепна Тео на Мишел.

— Голям е сладур — отвърна му тя.

— Ако бях на мястото на Лоис, щях да избягам в гората.

Вратата отново хлопна и изведнъж подът под краката на Тео започна да вибрира. Сякаш стадо бикове тичаше в дневната. Няколко момчета на най-различна възраст и ръст пристигнаха в кухнята. Тео загуби броя им малко след пет.

Г-н Фрилънд влезе последен в претъпканата кухня. Елиът се притисна до хладилника, за да му направи път.

Г-н Фрилънд можеше да мине за един от синовете на семейството, само дето беше с риза и вратовръзка. Беше малко над метър и петдесет и бе тънък като клечка. Носеше дебели очила с рогови рамки, които постоянно се плъзгаха надолу по носа му. Той ги наместваше с показалеца си.

— Господин Фрилънд е учителят по музика в гимназията — обясни Даръл.

— Приятно ми е, господин Фрилънд.

Две от момчетата стояха зад стола на Тео и той не можеше да помръдне от мястото си. Протегна ръка да се ръкува с Фрилънд.

— Наричайте ме Конрад, моля ви — настоя учителят. — Чери, Даръл — кимна той на домакините. После се обърна към Мишел и кимна и на нея. — Майк.

— Здравей, Конрад — кимна му Чери. — Как е Били?

— Били е жена ми — обясни Конрад на Тео. — Много е добре. Бебето вече ни вдига само по веднъж на нощ, така че и двамата успяваме да поспим. Били ви праща много поздрави.

— Момчета, дръпнете се и направете място на господин Фрилънд да седне до Тео, за да си поговорят — каза Чери.

Последва сложно разместване в кухнята, докато децата заемаха местата си на масата. Тео се премести по-плътно до Мишел, за да направи място на Конрад.

— Мога да седна само за минута-две — каза Конрад, докато се настаняваше. — Били ме чака за вечеря. — Той насочи вниманието си изцяло към Тео и каза: — Даръл и Чери разбират колко е важно образованието за осемте им момчета. Искат всичките им деца да отидат в колеж.

Тео кимна. Не беше сигурен какво се очаква да каже.

— Елиът има добър успех. Ще кандидатства за стипендия, но надали ще получи — продължи Конрад. — Елиът е умно момче и се труди много.

— Благодаря, Конрад — обади се Даръл, сякаш правеха комплимент на него, а не на сина му.

— Мислим, че Елиът би могъл да получи пълна стипендия… с твоя помощ.

— Но как мога да помогна аз? — попита Тео озадачен.