Нежната измамница
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежната измамница». Краткое содержание книги:
Мелани наблюдаваше пристигането й през прозореца на салона. Сега влезе в хола, за да поздрави сестрата на Дом. В траурната си рокля от корав черен жоржет тя се чувстваше като врана до пъстрокрил папагал.
— Мелани! — извика Хлое, сякаш се бяха видели за последен път преди един час и оттогава не се бе случило нищо необикновено. — Бъди така добра, заведи ме до някакъв огън. Уверявам те, че съм замръзнала. А ако можеш да ме съживиш с чаша чай, ще имаш вечната ми благодарност.
— Разбира се — отвърна Мелани и погледна към Цицерон, който кимна, поклони се бързо и се отдалечи. Тя посочи към дневната и продължи: — Заповядай. В салона гори огън, точно това, от което се нуждаеш.
Хлое влезе пред нея в салона, изтича към огъня и протегна ръце над него, треперейки пресилено. След това обърна големите си, изпитателни очи към Мелани.
— За Бога, какво си направила със себе си? — попита тя. — Заприличала си на стара вещица.
— Благодаря — отвърна Мелани. — Винаги е ободряващо да чуеш истината.
Хлое се засмя глупаво и разпери ръце.
— Не беше много любезно от моя страна, нали? Не исках да кажа това. Просто бях поразена от промяната в теб.
— Поразена ли? А пък аз бих казала, че си очаквала точно това и нищо друго. Нали се смята, че разпуснатостта и необуздаността изтощават човека.
— Скъпа Мелани, моля те, не започвай с този тон. Знаеш, че съм достатъчно разумна да не те упреквам, задето постави брат ми в неловко положение. Ако ти се сърдя, то е само защото хвана най-обаятелния мъж от балния сезон, преди да имам възможност да се запозная с него. Що се отнася до произшествията преди женитбата ти, категорично не вярвам, че действително си извършила нещо лошо. Няма значение какво говорят хората, знам, че твоите принципи няма да ти позволят да направиш такова нещо. Дом не искаше да ми каже какво си му разказала, но предполагам, че ако са те видели без дрехи, трябва да си била разсъблечена насила. Права ли съм?
Огромното любопитство в очите на Хлое беше толкова явно, че Мелани се възмути от нетактичността й и се изчерви.
— Съжалявам — отвърна тя, — предпочитам да не говоря за това.
— Разбира се. Колко глупаво от моя страна — каза Хлое с извинителен тон и сведе тънките си руси мигли. — Хайде да говорим за нещо друго. Доколкото чух, твоят новоизлюпен съпруг заминал за Ню Орлиънс, за да се присъедини към военния авантюрист Лопес. Не можеш да си представиш какво облекчение почувствах, когато научих това. Толкова се страхувах, че той и Дом биха могли да се срещнат тук, в града. Това щеше да е трагедия, защото съм почти сигурна, че Дом възнамеряваше да предизвика Роланд Донован на дуел. Всеки ден се упражняваше в стрелба с пистолет. Ти би могла да предупредиш Роланд да се пази, ако се върне в скоро време.
По непонятни причини Мелани се ядоса от намека, че при евентуален дуел Роланд би трябвало да се страхува повече от Дом.
— Не се безпокой за това. Мъжът ми и Дом вече се срещнаха. При тази среща Дом имаше възможност да го предизвика на дуел, но не го стори. Не виждам защо би го направил по-късно.
— Така ли? Е, тогава може би няма да го направи, но мъжете понякога са странни. Те дълго премислят нещата и след това внезапно избухват. Жените са много по-съобразителни и ако сметнат, че е неразумно да действат открито, отмъщението им тръгва по заобиколни пътища.
В този миг влезе Цицерон с поднос с приборите за чай и Мелани се избави от необходимостта да отговори, обаче хвърли изпитателен поглед към Хлое, защото отново й дойде на ум, че Дом най-добре е разбрал мотивите й.
В Натчес пиенето на чай бе стара традиция, която произхождаше от Англия. В началото на осемнадесети век районът бе наистина заселен с французи, но скоро след това източният бряг на Мисисипи бе отстъпен на Англия. В усилията си да се укрепи здраво край реката, британската корона предостави обширни парцели плодородна земя, за да привлече хора с обществено положение и влияние като постоянни заселници. Към тези първи колонисти се присъединиха голям брой членове на партията на торите, мъже и жени, останали верни на Англия и принудени през време на войната за независимост да напуснат щатите по източния бряг. По-късно испанците завзеха областта, но бяха принудени да отстъпят плячката си на американското правителство. При все това тук продължаваха да царят английските обичаи: следобедният чай, шотландските танци и котильони на баловете и надбягванията с кучета в хладните есенни дни. Така че преди да поднесе чая в сребърния сервиз, Мелани трябваше да го запари. Взе малък ключ от верижката на колана си, който кротко висеше там заедно с ножичката й за бродерия и с едно празно шишенце за амоняк, и се запъти към шкафа до стената. Когато го отвори, от него се разнесе не само ароматът на вносен чай, но и миризмите на индийско орехче, кориандър и джинджифил. В този шкаф, освен чай се държаха под ключ и множество подправки, които се смятаха за твърде ценни, за да се оставят на открито. Наистина чаят и подправките не бяха вече толкова скъпи, както някога, но ритуалът от ония времена се бе запазил и досега.