Сирените от Титан

От Феба, където бе отишъл, за да търси Вуйчо, Вооз се върна в интендантския кораб.

— По дяволите! — обърна се той към Румфорд. — Всички ли са тръгнали без нас?

Беше на велосипед.

Видя Вуйчо.

— Дявол да го вземе, приятелю! — каза му той. — Ей, момче! Винаги създаваш неприятности! Сериозно говоря! Как попадна тук?

— Военната полиция — отговори Вуйчо.

— Така, както всеки попада някъде — отбеляза Румфорд шеговито.

— Трябва да ги настигнем, приятелю! — извика Вооз. — Момчетата няма да атакуват, ако го няма интендантския кораб. За какво ще се бият без него?

— За привилегията да са участвали в първата армия, загинала в името на добра кауза.

— Как така? — попита Вооз.

— Няма значение — отвърна Румфорд. — Качете се на кораба и го херметизирайте. Натиснете бутона „ON“ и ще настигнете другите, преди да се усетите. Всичко е напълно автоматизирано.

Вуйчо и Вооз се качиха.

Румфорд задържа вратата отворена.

— Вооз — каза той, — онзи червеният бутон на централното табло, той е „ON“.

— Знам — отвърна Вооз.

— Вуйчо — повика го след това Румфорд.

— Да? — обади се Вуйчо с безразличие.

— От тази любовна история, която ти разказах… остана още нещо.

— Така ли?