Да обичаш отново
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да обичаш отново». Краткое содержание книги:
И Райлън обожаваше всичко у нея. Тя се върна след няколко минути. Той със задоволство отбеляза, че е гола и щастливо усмихната.
— Обичаш ли сладолед?
— Спенсър Трейси не беше ли любимият ми актьор? — шеговито отговори той.
Двамата лакомо се нахвърлиха върху кутията, докато я изпразниха. Райлън я сложи върху нощното шкафче, седна в средата на леглото и привлече Кирстен към себе си. Накара я да се обърне с лице към него и да обвие бедра около ханша му.
Отначало устните им бяха студени от сладоледа. Но още при втората целувка станаха горещи, търсещи, ненаситни. Дланите му загалиха гърдите й.
— Ръцете ти никога не стоят мирно — скара му се тя задъхано.
— Неприятни ли ти е?
— Страхотно е.
Той не престана да я целува.
— Навик от детството ми. Черил не ми позволяваше да си играя с куклите й.
Пръстите му дразнеха втвърдените й зърна. Гърбът й се изви инстинктивно. Тя се отдръпна от него, повдигайки приканващо гърдите си.
Райлън бе изумен от страстта, която бе открил под привидно хладната й сдържаност. Веднага щом съмненията се бяха изпарили, тя се бе превърнала в друга жена. Вълнуваща. Забавна. Чувствена.
Целуна гърдите й, после зарови лице между тях.
— Обичам те. Кирстен.
Тя вплете пръсти в косите му и повдигна главата му, за да го погледне в очите.
— Каза го и преди, Райлън. Но не беше необходимо да го правиш само за да ме вкараш в леглото. Не е необходимо и сега.
— Заради това ли го казвам според теб?
— А не е ли вярно?
— Ти си тази, която мислиш и за двама ни. Жената с готов отговор на всеки въпрос. Ти ми кажи.
Докато обмисляше отговора, тя навиваше космите по гърдите му около пръстите си.
— Запозната съм със системата. Мъжете от екипажа на Чарли се възползваха от момичетата, които срещаха по пътя, като им обещаваха вечна любов в замяна на няколко дни секс.
— Да, лесно е да се увлечеш по звезда.
— Точно така. Не съм толкова наивна, та да повярвам, че си се влюбил в мен.
— Защо ти е толкова трудно да повярваш?
— Защото ти си звезда! — възкликна тя. — Нали Маккол те обяви за най-сексапилния мъж за миналата година? Би могъл да имаш всяка жена, която пожелаеш.
— Благодаря ти за комплимента — сухо каза той. — Но ако това е вярно, защо не хукнах след друга, след като ти се предаде?
— Аз лаская егото ти. Трябваше да докажеш и на мен, и на себе си, че можеш да ме прелъстиш.
— В началото беше така — призна си той. — Твоето безразличие ме заинтригува. — Зае се съсредоточено да оправя падналите над челото й кичури, за да си осигури време да подбере най-точните думи. — Прекарах тук с теб повече от три седмици. Все още ли ме смяташ за повърхностен човек? Сега не ме ли познаваш по-добре, отколкото когато ме видя за първи път в кантората на адвоката ти?
Гледаше я настойчиво, уловил ръцете й между своите.
— Не те обвинявам, задето ме прие резервирано. Нали разбираш, опитвах се да поддържам репутацията си на „копеле“. Това е нещо като защитна реакция. Осигурява ми право на личен живот. Но е само илюзия. Това не съм аз. Успя ли да разбереш това, Кирстен?.
Нейните устни трепереха, но тя вдигна ръка и притисна пръсти към неговите.
— Държах се толкова лошо с теб. Как може да ме обичаш?
— Разполагаме само с остатъка от живота си. Не съм сигурен дали за толкова кратко време ще успея да ти покажа колко те обичам.
Тя се усмихна на шегата му, но поклати глава:
— Не разполагаме с остатъка от живота си, Райлън. Остава ни само тази вечер.
Той я изгледа, невярващ на ушите си.
— Очакваш от мен да си тръгна от живота ти, сякаш нищо не се е случило? Никога, Кирстен. Дори и след милион години няма да се откажа от теб.
— А какво предлагаш?
— Да заживеем заедно и щастливо.
— Забравяш нещо.
— Какво?
— Искам анонимност.
Наистина беше забравил това. Постепенно бяха преодолели всички препятствия по пътя си, но бе оставало още едно. И то се бе оказало сериозно.
— Ще измислим нещо.
— Невъзможно е.
— Никога не ми казвай, че съществуват невъзможни неща! — предупреди я той мрачно. — Това само ще усили решителността ми да ти докажа, че грешиш.
Въздишайки, тя се наведе напред и допря челото си в неговото.
— Райлън, моля те, не очаквай от мен повече, отколкото мога да ти дам.
— Ако всичко, което можеш да ми дадеш, е само една-единствена вечер, ще се възползвам от нея докрай.
— Говоря сериозно. Какво очакваш от мен?
— Очаквам да ме обичаш, колкото и аз. — Наведе се към нея и я целуна. — Изобщо ли не ме обичаш? Поне малко?