Да обичаш отново
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да обичаш отново». Краткое содержание книги:
— Готово ли е за грила?
— Да, но онази вечер го сготвих сама. Чарли седеше тук и четеше вестник.
Райлън се извърна от прага на отворената стъклена врата.
— Ела навън. Предпочитам да разговарям с теб, вместо да чета.
Щом месото беше наредено на скарата, двамата се отпуснаха на столовете и се заеха с питиетата си.
— Възможно ли е онази вечер да е прочел във вестника нещо, което да го е разстроило? — попита Райлън. — Някоя критична статия, която да го е занимавала и на следващия ден?
— Не, струва ми се.
— За какво си говорихте?
— Не си спомням.
— Все нещо трябва да си спомняш — настоя той.
— Мисля, че тогава му казах, че искам да напиша книгата.
— Неговата биография?
— О, не! Тази идея ми дойде по-късно, след… след то той загина.
Райлън остави бирата и обърна месото.
— Каква книга искаше да напишеш?
— Роман.
— Нали не се шегуваш. Разкажи ми.
Кирстен поклати неуверено глава, но той беше сигурен, че интересът му я зарадва. Разказа му накратко идеята си и засия от удоволствие, когато я увери, че от творбата й ще стане бестселър и чудесен сценарий за филм.
— Аз мога да изиграя главната роля.
— Едва ли ще ти бъде интересно. Героят е ветеран от Виетнам.
— Ако не дам заявката си веднага, Пачино като нищо ще се вреди преди мен. Коя актриса би желала за женската роля?
— Райлън — възкликна тя. — Вече правиш филм по книга, която още не е написана.
Той отхвърли възражението и с повдигане на рамене.
— Ще се заемеш с нея веднага щом свършиш с Демън Рам.
Продължиха да разговарят, докато напълниха чиниите си в кухнята и излязоха да вечерят на терасата.
— Допускаш ли че Рам се е чувствал застрашен от желанието ти да станеш професионална писателка? — попита Райлан зает да разрязва месото си.
— Не виждам как би могъл да се почувства застрашен. Никога не съм казвала, че съм доволна от положението на обикновена домакиня. През цялото време пътувах с него и имах различни планове, които запълваха времето ми, докато той бе зает.
— Мога да си представя колко често се е случвало това.
— Те с момчетата бяха почти непрекъснато заедно — Кирстен остави вилицата в чинията си и извърна поглед. — Досещам се какво си мислиш.
— И какво е то?
— Чарли не беше гей. Между тях нямаше нищо друго, освен приятелство. Близко приятелство с всеки, свързан с работата му.
— Вярвам ти.
Тя взе вилицата си и продължи да се храни, по той долови раздразнението й. Подхвана отново разговора:
— Каза, че много си пътувала с него.
— Да. Но през последните няколко години пътуванията се поразредиха. Вече бе станал достатъчно известен и можеше да избира къде да ходи. След това купихме тази къща и се установихме тук.
— Говорили ли сте за деца?
Веднага забеляза, че вилицата застина между чинията и устата й, а когато продължи да се храни, движенията й бяха забавени, сякаш срещаха някаква съпротива.
-Да.
— И?
— Просто говорехме. Това е…
— И кой от двамата не искаше?
— Никой. — Вилицата отново изтропа върху чинията. — Казах, че просто сме говорили. Не сме се карали.
— Значи и двамата одобрявахте идеята.
-Да.
— Не виждам никакви деца наоколо, Кирстен — отбеляза той нетактично.
— Никога не съм забременявала.
— Да не би някой от вас да е бил стерилен?
— Не, доколкото ми е известно.
— Не сте ли ходили на преглед? — Мислеше си, че някакъв спор за дете или невъзможността им да имат бяха могли да са причината за лошото настроение на Рам и разсеяността му, особено ако се е смятал за виновен за безплодието на Кирстен.
— Не бързай да си правиш заключения, Райлън. Говориш като герой от сапунена опера. Двамата с Чарли искахме дете. Но… но просто не се получи. Доволен ли си?
Райлън се облегна на стола и се загледа в лицето й.
— А аз щях да имам дете.
Неочакваното изявление я стъписа. Очите й се разшириха от изненада и дъхът й изсвистя през разтворените й устни.
— Къде е то сега?
— Майка му го уби.
Яростта, която го бе обзела тогава, след като младата актриса му бе съобщила за аборта, го обзе отново. Ръцете му несъзнателно се свиха в юмруци. През онзи ден той бе осъзнал, че всеки е способен на насилие. Бе изпитал желание да убие проклетата кучка с голи ръце. Поривът му да я унищожи го бе изплашил най-много. Сега беше благодарен на Бог, задето някак си бе успял да се въздържи.
Овладя гнева си и забеляза, че ръката на Кристен лежи успокоително на рамото му. Покри я със своята и погали гладката й кожа.
— Направила е аборт? — прошепна тя.
Той отвратено смръщи лице при произнасянето на противната дума.