Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Втренчила в него укорителен поглед, майка му протегна към него монета. Държеше я с два пръста, явно искаше да акцентира върху важността и.
Оба остана леко смутен. Латея беше мъртва. Наблизо нямаше друга лечителка, поне той не познаваше, която да забърка лекарство за майка му или за него. Все пак се подчини и протегна разтворената си длан към нея.
— Разгледай я — заповяда му тя, като я пусна в ръката му.
Оба я поднесе към светлината, идваща откъм вратата, и се вгледа внимателно в нея. Знаеше, че от него се очаква да види нещо, но не знаеше какво точно. Завъртя я и скришом хвърли поглед към майка си. Внимателно я огледа и от другата страна, но пак не забеляза нищо необичайно.
— Да, маме?
— Да забелязваш нещо, Оба?
— Не, маме.
— Няма го белегът върху ръба.
Оба се сепна за миг, после отново огледа монетата, като този път внимателно огледа ръбчето.
— Да, маме, няма го.
— Това е монетата, която ти ми върна.
Оба кимна, понеже нямаше причина да се съмнява в това.
— Да, маме. Монетата, която ти ми даде, за да платя на Латея. Но нали ти казах, че Латея загина в пожара, така че не успях да ти купя лекарството. Ето защо ти върнах монетата.
Яростният и поглед го изпепеляваше, но гласът и остана сдържан и хладен.
— Това не е същата пара, Оба.
Той се ухили.
— Напротив, маме, същата е.
— Монетата, която ти дадох, имаше белег на ръба. Поставен лично от мен.
Усмивката на Оба се изпари от лицето му. Трескаво търсеше отговор. Какво би могъл да и отговори. На какво щеше да повярва. Нямаше да е убедително да каже, че е пуснал нейната монета в джоба си, а е извадил друга по грешка, понеже никога не бе разполагал със собствени средства. Тя знаеше прекрасно, че не притежава нито грош — нали от нея зависеше. Смяташе, че не е достоен и ще ги загуби.
Но Оба вече имаше пари. Разполагаше с парите на Латея — бяха цяло състояние. Спомни си как трескаво събра всичко, което изпадна от джоба и, включително и монетата, която сам и бе дал. Когато по-късно отдели една монета, за да я върне на майка си, нямаше представа, че тя я е белязала. За лош късмет бе върнал на майка си друга монета, а не тази, която първоначално бе получил от нея.
— Сигурна ли си, маме? Може би само си си мислела, че си я белязала? Може да си пропуснала.
Тя бавно поклати глава.
— Не. Белязах я, за да мога, ако я похарчиш за пиене или за жени, да отида и да видя за какво точно.
Подлата кучка. Да не вярва на собствения си син. Що за майка е това?
Но какво доказателство може да има освен някаква си драскотинка по ръба на монетата? Никакво. Луда жена.
— Сигурно нещо бъркаш, маме. Аз нямам пари и ти го знаеш. Откъде бих могъл да взема друга монета.
— Точно това искам да разбера. — Очите и святкаха застрашително. Той едва си поемаше дъх, притиснат от неудържимия изблик на енергия, който се изливаше от тях. Но гласът и остана сдържан. — Заръчах ти да ми купиш лекарство с тази монета.
— Че как бих могъл? Латея беше мъртва. И ти я върнах.
Струваше му се тъй могъща и огромна, сякаш разярен дух, дошъл да изкаже волята на мъртвите. Може би духът на Латея се бе върнал, за да го издаде. Не се бе замислял за това. Би било точно в стила на ужасната вещица. Каквато беше подла. Може да е направила точно това, за да го лиши от полагащия му се по право сан, от достойнството му.
— Знаеш ли защо те кръстих „Оба“?
— Не, маме.
— Това е древно Д’Харанско име. Знаеше ли го?
— Не, маме. — Любопитството му се разпали. — Какво означава?
— Две неща. Слуга и крал. Нарекох те Оба с надеждата един ден да станеш крал, ако ли не, поне да служиш на Създателя. Глупаците рядко стават крале. Специално за теб съм сигурна, че е невъзможно. Това бе налудничава мечта на млада майка. Значи остава „слуга“ . Кому служиш, Оба?
Той знаеше прекрасно отговора. Именно защото му служеше, бе станал непобедим.
— Откъде взе тази монета, Оба?
— Вече ти казах, маме, не можах да ти купя лекарство от Латея, понеже къщата и беше изгоряла. Може би белегът се е изтъркал от допира до нещо друго в джоба ми.
Тя се замисли над думите му.
— Сигурен ли си, Оба?
Той кимна с надеждата, че най-сетне е успял да я разубеди и да отклони вниманието и от монетата.
— Разбира се, че съм сигурен, маме. Латея умря. Ето защо ти върнах монетата. Не можах да ти купя лекарство.
Майка му повдигна вежда.
— Нима, Оба?
Тя бавно извади ръката си от джоба на роклята. Оба не можеше да види какво стиска в юмрука си, но се радваше, че м най-сетне ще изплюе камъчето.