Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Подозрителното изражение на мъжа поомекна и на негово място се изписа съчувствие. Дженсън се изненада на това колко убедително можеше да звучи Себастиан. Опита се да си придаде същия загрижен вид.
— Разбирам те, синко. Съжалявам, не предполагах. С какво мога да ви помогна?
— Кои два коня са ти за продан? — попита Себастиан.
Онзи се почеса по обраслата брада.
— Ще оставите ли козата?
Докато Себастиан отговаряше „Да“, Дженсън изстреля категорично „Не“.
Огромните тъмни очи на човека се плъзнаха от единия към другия.
— Бети няма да ни бави. Ще тича заедно с конете. Ще пристигнем навреме при майка ти.
Себастиан се облегна на оградката.
— Ами, козата май идва с нас.
Видимо разочарован, конярят посочи към съседа на Бети, който Дженсън чешеше зад ушите.
— Моята Рижка се спогоди добре с вашата коза. Все едно дали ще ви продам нея или някой от останалите. Ти ми се виждащ височка, така че ще си паснете.
Дженсън кимна в знак на съгласие. Бети като че разбрала за какво иде реч, също изблея одобрително.
— А за теб имам по-якичък жребец — обърна се към Себастиан. — Пит е ей там в дъното, вдясно. Ще ми се той да прави дружинка на Рижка.
— Защо си я кръстил Рижка? — попита Дженсън.
— Ами, тук в тъмницата не се вижда добре, ала ще ти кажа, че по-рижа кобила от нея не си виждала. От главата до петите, само на челото има бяло петно.
Рижка подуши Бети. Бети я близна по муцуната. Кобилата изпръхтя доволно в отговор.
— Е, нека да е Рижка. И жребецът — съгласи се Себастиан.
Конярят пак се почеса по четината и кимна, за да скрепи окончателно сделката.
— Ще ида да доведа Пит.
След малко се върна и Дженсън с удоволствие забеляза, че Пит побърза да поздрави с муцуна Рижка. Сега, когато опасността ги дебнеше по петите, последното, което и се искаше, беше да се разправя с враждуващи коне. Тези двата май бяха приятели. Конярят и Себастиан се хванаха на работа — все пак ставаше въпрос за майка на смъртно легло.
Дженсън щеше да се чувства далеч по-добре на гърба на кон, завита с одеяло, вместо да върви пеша в студа. Рижка хем щеше да я топли, хем по-бързо да я изведе от тъмната нощ. Имаха и дълго въже за Бети, която редовно се разсейваше по пътя — особено, ако надуши нещо за ядене.
Дженсън не попита Себастиан колко е платил за конете и седлата, но всъщност не я и интересуваше. Парите бяха дошли от убийците на майка и и с тяхна помощ щяха да се измъкнат. Важното беше да се измъкнат.
Помахаха на коняря, който задържа портата отворена, за да минат, и се изгубиха в ледената нощ. Конете, зарадвани от неочакваната разходка, па макар и в този късен час, се спуснаха пъргаво напред. Рижка извърна глава, за да се увери, че Бети ги следва.
Скоро напуснаха очертанията на града. Пред луната преминаваха тънки облаци, но бе достатъчно светло, за да може бялата ивица на пътя да се откроява сред потъналите в сенки дървета от двете страни.
Изведнъж въжето на Бети се изопна. Дженсън хвърли поглед през рамо, очаквайки да види как козата се опитва да гризне нещо покрай пътя. Но Бети бе заровила копита в снега и не искаше да помръдне нито крачка напред.
— Хайде, Бети! — подкани я Дженсън. — Какво ти става? Хайде!
Не беше достатъчно тежка, че да възпрепятства хода на кобилата, така че просто бе изтеглена пряко волята и.
В следващия миг конят на Себастиан отскочи встрани и се блъсна в Рижка. Дженсън разбра причината за реакцията на животните. По пътя вървеше човек. Тъмните му дрехи се сливаха с мрака наоколо и потъваха в сенките на дърветата. Дженсън знаеше, че конете не обичат изненади от подобен род и побърза да погали Рижка по врата, за да и покаже, че няма от какво да се страхува. Бети обаче не повярва на увещанията и продължаваше да се дърпа назад с всички сили.
Дженсън различи едрата фигура на симпатичния рус мъж от странноприемницата, който им бе предложил да ги почерпи по едно питие. Същият, за когото неясно защо си бе помислила, че би трябвало да обитава единствено сънищата и, не и реалния живот.
Докато го подминаваха, тя не го изпускаше от поглед. Както се бе вкочанила, изведнъж сякаш се отвори врата, водеща към безкрайно по-вледеняващия свят на отвъдното.
Себастиан и мъжът се поздравиха отривисто. Веднъж подминала, Бети хукна напред с всички сили, сякаш искаше да се озове колкото се може по-далеч от него.
Грушдева ду калт мишт.
Дъхът на Дженсън замръзна в гърлото и. Тя се обърна рязко. Посрещнаха я огромните сини очи на мъжа. Сякаш не друг, а той бе произнесъл тези думи. Невъзможно. Бяха странните думи, извиращи някъде отвътре.