Жената в бяло
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Шипковенска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената в бяло». Краткое содержание книги:
— Мис Халкъм, бих искал най-напред да си обясня неочакваната промяна в Ан Катърик, разтревожила хората във фермата часове след като двамата с нея се разделихме, и то след като е било минало достатъчно време, за да се уталожи евентуалното силно вълнение, което бих могъл за зла участ да й причиня. Запитахте ли по-конкретно за какво са говорили, когато й е прилошало?
— Да. Да, но домакинските задължения на мисис Тод, изглежда, са раздвоили вниманието й от това, за което се е говорило вечерта във всекидневната. Можа само да ми каже, че ставало „просто дума за новините“ — имайки по всяка вероятност пред вид, че са говорили както обикновено един за друг.
— Млекарката може би помни по-добре от майка си — отбелязах аз. — Мисля, че ще бъде от полза, щом се върнем, да поговорите с момичето, мис Халкъм.
Моето предложение бе осъществено веднага след връщането ни. Мий Халкъм ме заведе в стаите на прислугата и ние открихме момичето в помещението за обработка на млечните продукти, навило ръкави до раменете си, да чисти един гюм и да си тананика весело.
— Доведох този джентълмен да види млекарната ти, Хана — започна мис Халкъм. — Това е една от забележителностите на къщата и тя винаги те представя добре.
Момичето се изчерви, поклони се и каза срамежливо, че винаги прави всичко по рилите си, за да поддържа ред и чистота.
— Тъкмо идваме от дома на баща ти — продължи мис Халкъм. — Ти си била там снощи и, както разбрах, си сварила гостенки в къщата?
— Да, мис.
— Казаха ми, че на едната от тях й станало лошо и се разболяла. Предполагам, че не е било казано или сторено нищо, което да я изплаши? Не сте говорили ужасни, нали?
— О, не, мис! — засмя се момичето. — Говорихме само за новините.
— Сестрите ти са ти разказали какво ново има в Тодс Корнър, предполагам.
— Да, мис.
— И ти си им съобщила новините от Лимъридж Хаус?
— Да, мис. Напълно съм сигурна, че не бе казано нищо, което да изплаши бедното създание, защото аз говорех, когато й прилоша. Доста се стреснах, мис, защото аз самата никога не съм припадала.
Преди да я запитаме още нещо, извикаха я на вратата на млекарната, за да получи кошница с яйца. Когато ни остави сами, прошепнах на мис Халкъм:
— Попитайте я дали снощи случайно не е споменала, че в Лимъридж Хаус се очакват посетители.
Мис Халкъм ми показа с очи, че е разбрала, и зададе въпроса веднага щом момичето се върна.
— О, да, мис, споменах за това — отвърна простичко то. — Очакваните гости и случката с петнистата кафява крава — това бе всичко, за което можех да разкажа във фермата.
— Спомена ли имена? Каза ли им, че очакваме сър Пърсивъл Глайд в понеделник?
— Да, мис. Казах им, че сър Пърсивъл Глайд пристига. Надявам се, че в това няма нищо лошо. Надявам се, че не съм сгрешила.
— Не, не, няма нищо лошо. Да вървим, мистър Хартрайт, защото Хана ще започне да мисли, че й пречим, ако продължаваме да я откъсваме от работата й.
В мига, когато останахме отново сами, спряхме и се спогледахме.
— Все още ли изпитвате някакви съмнения, мис Халкъм?
— Сър Пърсивъл Глайд трябва да разсее тези съмнения, мистър Хартрайт, инак Лора Феърли никога няма да стане негова съпруга.
XV
Когато заобикаляхме, за да излезем пред къщата, по алеята се зададе един кабриолет, идещ от гарата. Мис Халкъм изчака на стъпалата, докато спре кабриолетът, и после пристъпи, за да се здрависа с възрастния джентълмен, който слезе пъргаво, щом спуснаха стълбицата. Мистър Гилмор бе пристигнал.
Когато ни представяха един на друг, аз го погледнах е интерес и любопитство, които трудно можех да прикрия. Този възрастен човек щеше да чуе обяснението на сър Пърсивъл Глайд и с опитността си щеше да помогне на мис Халкъм да определи своето становище; и неговата ръка, ако този въпрос получеше положително разрешение, щеше да изготви договора, който безвъзвратно обвързваше мис Феърли. Дори тогава, когато не знаех нищо в сравнение с това, което зная сега, аз наблюдавах семейния адвокат с интерес, какъвто никога не съм изпитвал в присъствието на друг напълно непознат за мен човек.