Цицерон, „За Милон“, XII
Клавдия видя запалени факли и въоръжени отчасти гладиатори с намазани с масло тела. Муран държеше меч в ръката си, косата му бе пристегната в кок на тила. Той леко я положи на пода, тя се преви като куче и повърна.
Муран изруга ожесточено и се наведе над нея.
— Какво е станало, Клавдия?
Мъжът коленичи до нея и докосна рамото й с ръка. Тя отново повърна Муран извика нещо към останалите. Един от тях донесе малко глинено гърне с разредено вино. Клавдия усети миризмата на смирна и отрицателно поклати глава.
— Не искам да спя! — задавено издума тя. — Дойдох долу, за да потърся един човек. Нямаше никой.
— Разбира се! — рязко отвърна Муран. — Пладне е, всички са навън да гледат нещастниците на арената. По тези коридори минават само укротители на зверове с бичове и факли.
Клавдия изтри уста с опакото на ръката си.
— Къде е Полибий?
— Тъпче се — Муран леко докосна лицето й с пръст. — Приличаш на призрак от подземния свят. В името на всички богове, Клавдия, какво си направила? Как стражът те е пуснал да влезеш?
— Търсех един човек. Едно момче ме доведе долу. То…
— Изчезнало е! — прошепна Муран. — Върнало се е в копторите си! Някой се е опитал да те убие! Такова нещо не се случва за първи път, Клавдия! Нали така, момчета?
В мъждивия отблясък на факлите другите гладиатори почти не се виждаха, но тя ги чу как изръмжаха нещо в знак на съгласие.
— Това е извратено забавление! — обясни Муран. — Примамват някого в коридорите с животните. Изтеглят с ръка или кука резето на някоя клетка. И животното излиза — той посочи коридора и блестящото светло петно на изхода към арената.
— Слязох долу да потърся един човек! — повтори Клавдия. — Направих грешка. — Тя облегна глава си на стената: — Благодаря ти, Муране! А ти какво правиш тук?
— Ето, тази Клавдия познавам аз! — ухили се гладиаторът. — Направо към въпросите; опасността или рискът са без значение! — Докосна връхчето на носа й: — Ясни очички на кукленско личице!
Клавдия усети как сърцето й прескача. Долавяше миризмата на кръв и пот, която се носеше от този гладиатор, но все пак той беше добър човек. Беше спасил живота й.
— Знам какво си мислиш! — бързо каза Муран. — Гледа ли ме как се сражавам?
Клавдия кимна.
— По едно време вдигнах очи към императорската ложа. Трябва да съм се изсмял. Видях едно малко личице да ме гледа отгоре с очи, големи като очите на бухала на Атина. Отидох да те потърся. Видях те да слизаш по стъпалата, но тълпата беше толкова гъста, че не можах да си пробия път. Видях и как оня хлапак изчезна като плъх, побягнал към дупката си. Слязох долу, вратата беше заключена, но те чух да крещиш, повиках няколко момчета и дойдохме от другата страна.
Той й помогна да се изправи на крака. На слабата светлина лицето му изглеждаше много красиво. То й напомни лицето на баща й, припомни й как той се навеждаше към нея. Гладиаторът внимателно я гледаше, сякаш едва сега осъзнаваше объркано колко е дребничка.
— Най-добре ще е да си вървиш! — меко продума Муран.
— Аз… не мога… — поклати глава Клавдия. — Някой ще може ли да предаде почитанията ми на господарката Домацила? Да й каже, че имам спешна работа. Утре ще ида във вилата й.
— Крикс! — извика към един от другарите си Муран. — Заведи младата господарка в дома й!
— В „Магариците“! — прошепна Клавдия. — Край „Флавиевата порта“…
— Хайде, човече! Заведи я у дома й. Ние ще поемем твоя двубой. Там ще получиш вино на тумбак! — Той потупа Клавдия по рамото. — Аз ще потърся вещите ти от господарката Домацила.
Клавдия се вкопчи в кожения предпазител на китката му.
