Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Годината е 1381. Едно младо момиче очаква с трепет Майския празник — в близкия замък Рейвънскрофт ще има голямо пиршество, на което е поканена и тя заедно с годеника си, писар в замъка. Нито мрачните предзнаменования, нито слуховете за селски бунтове и размирици, нито дори неизясненото убийство на една прислужница могат да помрачат възторженото настроение на Биатрис. Но неприятностите следват една след друга — изчезва синът на мелничаря, кралски служител е намерен мъртъв. Може би старият свещеник има право, като твърди, че в Полунощната кула на Рейвънскрофт са си дали среща силите на злото?
Тогава идва най-страшното — тайнственият убиец нанася нов удар. Биатрис и годеникът й са разделени навеки. Писарят Ралф съзнава, че и неговият живот е в опасност, и че убиецът сигурно го преследва, защото единствено той подозира къде се намира кръстът на Бритнот — скъпоценна реликва от ранно-християнската епоха, която според легендите е скрита някъде край замъка Рейвънскрофт. Но писарят би могъл да разкрие убиеца, само ако на негова страна са любовта и вярата на Биатрис. А Биатрис вече знае, че смъртта не е край, а начало на нов път и нови изпитания за човешката душа…
Биатрис изпита дълбока скръб.
— Погледни към полето, Биатрис.
Тя го послуша. Вместо зелена трева видя красиво боядисана къща с двор, настлан с каменни плочи. Тя и Ралф седяха на пейка до стената. Малко момченце в светлозелени дрешки пристъпваше с несигурни крачки наоколо, пълничкото му лице се усмихваше. В пухкавите си ръчички държеше дървен меч и сияеше от радост. Ралф го закачаше, казваше му да се приближи. Когато детето го послуша, той се престори на див звяр. Момченцето се засмя и избяга. Биатрис се гледаше как става, оставя бродерията си, затичва се след детето, взема го на ръце и го притиска към себе си. Тя изстена при мисълта какво беше изгубила.
— Това е твоят живот — каза Менестрелът. — Той ти беше отнет безцеремонно. Дълъг и щастлив живот, в който ти обичаш и те обичат. Как можа Господ да допусне това? И защо убиецът трябва да остане ненаказан? Хайде, побързай. Ралф те чака.
— Какво да направя? Какво да направя?
— Вземи ножа. — Той леко побутна Биатрис през тревата.
— Не мога да го пипна.
— Мисли, Биатрис — каза той. — Мисли за отмъщение. Мисли за справедливост. Мисли за Ралф. Вземи ножа, покажи на тези глупаци, че се намират в присъствието на велика сила.
Биатрис тръгна напред. Опита се да вземе ножа, но не почувства нищо.
— Мисли за убиеца — настоя Менестрелът. — Помисли си как се смее и се подиграва, за дългите години, които Ралф ще прекара в обятията на друга. За детето, което никога няма да видиш.
Биатрис почувства как гневът нахлува в нея като боя, оцветяваща водата. Тя се хвърли и вдигна ножа. Огледа се — Менестрелът се усмихваше.
— Точно така, Биатрис. Браво, хубавицата ми. Циганите гледаха като изпаднали в транс. Младата жена започна да пищи и притисна момченцето в прегръдките си.
— Накарай я да млъкне! — Гласът сякаш идваше от душата й. — Накарай я да млъкне, Биатрис! Освободи силата, която се крие в теб. Имаш много сила, Биатрис, затова дойдох да те посрещна.
Тя пристъпи напред. Мъжът беше коленичил на земята, обвил ръце около себе си и скимтеше като куче. Старицата беше застинала като вкаменена. Младата жена изпълваше въздуха с ужасените си писъци.
— Накарай я да млъкне! — изръмжа гласът.
Един от сребърните дискове светлини внезапно застана между Биатрис и жената, после се отмести. Момченцето се освободи от обятията на майка си. Приближи се към ножа; очите му бяха големи и тъмни над мокрите от сълзи бузи.
— Моля те! — произнесе то. — Моля те, не ни наранявай. Не искахме да откраднем заека.
Биатрис изгуби решителността си. Тя леко остави ножа върху земята, протегна се и докосна бузата на детето. За миг почувства мократа му кожа, кичур коса.
— Не се тревожи — утешително прошепна тя. — Не се бой, мъничък.
— Биатрис Ароунър!
Тя се озърна. Менестрелът стоеше с разкрачени крака и разкривено лице.
— Глупава жено! Тъпа кучко! Хленчиш и се молиш, а когато получиш силата, я захвърляш като мръсен парцал!
Той пристъпи напред. Между него и Биатрис застана сребрист диск. Менестрелът се усмихна и заговори на онзи странен гърлен език. Дискът се отдръпна. После мъжът дръпна юздите на коня си и той вдигна глава. Биатрис уплашено се сви — това вече не беше кон, а звяр с черна козина, дълги очи, зъбата паст и свирепи очи.
— Сбогом, Биатрис Ароунър. — Менестрелът й се закани с пръст. — В Рейвънскрофт ме чака компания. — И като си подсвиркваше тихо, той тръгна по пътя заедно с призрачния си кон. Вдигна ръка за сбогом, без да се обръща.
— Биатрис Ароунър! Казах ти да бъдеш внимателна! — Брат Антоний стоеше под едно дърво. Доближи се до нея и стисна ръката й. — Стой далеч от него!
— Мислех, че може да ми помогне.
— Да ти помогне ли! — Брат Антоний тъжно поклати глава. — Разбра ли какво те караше да направиш, Биатрис?
— Исках да помогна — заекна тя.
Той я поведе по пътя. Зад тях циганите се бяха поуспокоили, разговаряха помежду си и бяха решили да преместят лагера си възможно най-скоро. Брат Антоний и Биатрис ги наблюдаваха как си тръгнаха, после той се наведе и я целуна по бузата.
— Защо го направи? — попита тя изненадана.
— Ти беше подложена на изпитание и устоя. — Брат Антоний се усмихна. — Казах ти, Биатрис, мястото, където се намираш, е същото като живота. — Той посочи главата и гърдите й. — Единственото, което има значение, са разумът и волята. Играта свърши. Робин и Изабела? Те са демони!
— Не! — Но по мрачното му изражение тя разбра, че той казва истината.
— Те са демони — повтори Антоний. — Същите като Криспин и Клотилда. Всъщност, те са едно и също създание, което се появява в различни форми и от различен пол. Бяха изпратени да те изкушат. Да те подмамят в мрака. Да те накарат да мразиш, да търсиш отмъщение. Да спориш непрестанно с Бога, както прави техният господар.