Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Приемай гости — рече Кърт и направи опит да надникне зад Юри, който се беше изправил в рамката. Много му беше любопитно да разбере какво е потрошило приятелчето им.
Навъсеното изражение на Юри бързо се стопи, изненадата му премина в истинска радост. На зачервеното му лице изгря широка усмивка.
— Хей, момчета! — дрезгаво извика той.
— Бяхме наблизо и решихме да се отбием — поясни Кърт.
— Ама разбира се, разбира се!
— Разбрахме, че си ни търсил в пожарната…
— Точно така — ентусиазирано кимна Юри.
— Не биваше да идваш там — поклати глава Стив.
— Защо?
— Ако трябва да ти обясняваме защо, значи наистина имаме проблем — мрачно го изгледа Кърт, после с въздишка добави: — При операции от подобен характер най-важното нещо е сигурността. Колкото по-малко хора ни търсят, толкова по-добре. Особено пък хора като теб. На никого няма да е трудно да открие човек, който говори с руски акцент… Появяваш се на работното ни място и колегите започват да се питат какво става…
— Съжалявам — отвърна Юри. — Не допусках, че можем да имаме проблеми в пожарната, особено след твърденията ти, че мнозина от колегите ви мислят като вас…
— Патриоти са — призна Кърт. — Но не колкото нас. Може би трябваше да ти обясним по-подробно как точно стоят нещата. Но както и да е… Вече ще знаеш, че появата ти там не е желателна.
— Окей — кимна Юри. — Повече няма да ви търся там.
— Няма ли да ни поканиш? — попита с усмивка Кърт. Юри погледна през рамо към спалнята на Кони. Вратата беше полупритворена.
— Ами да, разбира се — кимна той, отстъпи встрани и направи гостоприемен жест с ръка. Затвори след тях и ги поведе към дневната, обзаведена с нисък плетен диван и два стола с високи дървени облегалки. Събра пръснатите върху дивана вестници и ги пусна на пода.
Кърт се тръшна точно на същото място и за малко не навири крака. Стив беше по-предпазлив и седна на ръба на единия от столовете.
— Ще пиете ли по една водка с лед? — попита Юри.
— Аз предпочитам бира — поклати глава Кърт.
— Аз също — добави Стив.
— Съжалявам, момчета, но имам само водка — осведоми ги с леко притеснен глас Юри.
Стив извъртя очи, а Кърт примирено кимна с глава:
— Добре, нека бъде водка…
Юри стана и тръгна към хладилника, а Стив се наведе напред и прошепна:
— Нали разбираш сега защо се безпокоя? Тоя тип е шантав! Изобщо не е включил защо не бива да се появява в пожарната!
— Спокойно — промърмори Кърт. — Просто му липсва военното образование. Ние трябваше да бъдем по-настоятелни в обясненията си. Нека не забравяме, че този човек ни върши страхотна услуга с това биологично оръжие…
— Ако изобщо успее да го създаде — поклати глава Стив.
От отворената врата на Кони се разнесе приглушен звук на вода в тоалетна. Кърт сбърчи вежди и бавно се завъртя:
— Така ли ми се стори, или наистина чух задействан кенеф?
— Кенеф е — кимна Стив. — Но не разбрах къде точно е разположен. Тези къщи са толкова близо една до друга, че като нищо може да е кенефът на съседите.
Юри се появи обратно в хола, притиснал към гърдите си три солидни чаши с ледена водка.
— Имам новини за вас — обяви той след като успя да постави чашите върху масичката за кафе.
— Току-що чухме кенеф — рече Кърт и посегна към чашата пред себе си. — Звучеше така, сякаш е тук, в къщата…
— Сигурно — промърмори Юри и с отвращение сви рамене. — Жена ми Кони е оттатък…
Кърт и Стив си размениха тревожни погледи.
— Причината, поради която реших да се отбия в пожарната…
— Я почакай! — прекъсна го Кърт. — Никога не си споменавал, че си женен.
— Че защо да го правя? — отвърна с въпрос Юри и огледа гостите си един по един. Веднага забеляза, че брачният му статут ги разтревожи не по-малко от посещението в пожарната.
— Каза, че си сам! — раздразнено поясни Кърт. — Каза, че нямаш никакви приятели!
— Вярно е, нямам — кимна Юри.
— Да, ама в другата стая имаш жена!
В гласа на Кърт се четеше укор и раздразнение, а Стив само извъртя очи.
— На английски има един израз за корабите, които се разминават в нощта — подхвърли Юри и отново започна да мести очи от единия към другия. — Има го и на руски… Той точно отговаря на това, което сме ние с Кони: два кораба, които се разминават в нощта. Ние рядко се виждаме и никога не разговаряме помежду си.
Кърт опря лакти на коленете си и уморено разтърка слепоочията си. Не можеше да повярва на ушите си, главата го заболя. Защо чувам това чак сега, Господи, уморено се питаше той.
— Жена ти може ли да чуе това, което си приказваме тук? — наостри се и Стив.