Измяната
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измяната». Краткое содержание книги:
Съчувствието на избирателите му осигурява висок пост, а мащабната кампания по издирването на атентатори из цялата страна не дава резултати.
Изпаднала в безизходица, шефът на ЦРУ Айрини Кенеди натоварва с тежката задача специален агент Мич Рап.
Своенравният Рап поема разследването и отива „на гости“ на наемни убийци в различни точки на света. Изненадващо следата води обратно в сърцето на столицата — Белия дом, където коридорите на властта отглеждат наемници, а измяната, както винаги, е бизнес.
„Измяната“ затвърждава репутацията на Винс Флин като майстор на политическия трилър. Романът отвежда читателя отвъд новинарските заглавия и под повърхността на местните факти, за да разкрие тъмната страна на политическата власт, където господства користолюбието, а измяната е процъфтяващ бизнес.
— Някой иска ли кафе или чай? — Той сложи пакетче чай в порцеланова чаша и наля в нея гореща вода. Ръката му леко потрепери.
— Айрини. — Хейс постави чашата в чинийка и я подаде на Кенеди.
На нея не убягна нестабилната ръка на президента. Въпреки лекарствата, които той взимаше за Паркинсоновата болест, треперенето се беше засилило през последните месеци. Интелектуално нямаше никаква промяна, но тя разбра защо се беше отказал да се кандидатира отново. В епохата на масмедиите щяха да го разпънат на кръст. Опонентът му щеше да го нападне и да го обвивни в егоизъм, че не се е оттеглил. Част от членовете на неговата партия несъмнено щяха да постъпят по същия начин и с рейтинг на одобрение много под петдесет процента шансовете му за победа бяха нищожни. С решението да не се кандидатира той си беше запазил репутацията неопетнена. За него щяха да пишат, че е бил мъдър и доблестен държавник — оценка, с която Кенеди напълно беше съгласна. Робърт Хейс никога не беше забравял, че постът е по-важен и значим от човека, който го заема.
Останалите трима си взеха кафе и Хейс се настани до Алекзандър пред камината.
Погледна наследника си и го попита:
— Къде си отседнал в момента?
— В „Уилард“.
— Ах, да. — Президентът кимна. — Добрият стар гранд хотел.
— Да.
— Надявам се да са ти дали хубава стая. — Хейс широко се усмихна.
— Последният етаж.
— Предложението ми още е в сила.
— Блеър Хаус — равнодушно произнесе Алекзандър.
— Близо е и е безопасно.
— Благодаря ви, господин президент, но просто тази седмица при мен непрекъснато идват и си отиват разни хора. Зает съм от сутрин до вечер.
— Отблагодаряване на богатите спонсори. — Хейс много добре разбираше ситуацията, тъй като преди четири години беше минал през нея.
Хейс беше седнал във фотьойла, обърнат полунастрани към наследника си. Почти не познаваше губернатора от Джорджия, но той очевидно се беше променил след атентата и сега се държеше по-дистанцирано. Очите му не бяха изпълнени с отзивчивост и воля, както в първите месеци на кампанията. Беше станал по-замислен и вглъбен в себе си. Дали това щеше да му помогне, когато, поемеше кормилото на властта? Президентът изпитваше съжаление към него. Идната седмица щеше да мине под знака на обещанията и надеждите. Един вид промяна. Сигурно новините, които имаше да му съобщи, щяха да разсеят до известна степен големите очаквания.
— Е обади ми се, ако размислиш и решиш, че искаш да си починеш от натоварената програма.
— Непременно, господин президент. Благодаря ви. — Предстоящият стопанин на Белия дом отпи от кафето си и попита: — Аз мога ли да съм ви полезен с нещо, господин президент?
— На мен ли? — Хейс се ухили и поклати глава. — Възнамерявам да се оттегля. Макар че на мечтата ми да стана майстор в изработването на макети на самолети май не е писано да се сбъдне. — Вдигна треперещата си ръка. — Но пък има куп неща, които още мога да правя. Лекарят ми, който е мой стар съквартирант от колежа, ми каза, че Паркинсоновата болест няма да засегне уменията ми при игра на голф, което откровено ме изненада. Даде ми много интересно обяснение. Каза, че никога не съм можел да удрям добре със стика и тъй като ударът ми не можел да стане по-лош от това, дори имало шанс да се подобри. — Хейс се засмя на шегата си, а другите само се усмихнаха. — Можете ли да повярвате? И това са думи на един от най-старите ми приятели. На всичкото отгоре му плащам, за да му слушам глупостите.
Всички се засмяха. Алекзандър се усмихна и впери поглед в мъжа, когото щеше да наследи.
— Господин президент, вашата сила на духа ме изумява.
Хейс сви рамене.
— Какво ми остава? Имал си лош късмет и ако не се отнасяш със самоирония, мисълта за болестта ще те погуби.
— На ваше място не знам дали бих се смял…
— Твоето положение е малко по-различно от моето. Аз съм болен, но болестта ми е лечима. Не е кой-знае каква утеха, но ще живея още няколко години. Твоето положение е по-различно. На теб ти беше нанесен изненадващ удар и ти отнеха любимия и най-важния човек в живота. Отнеха ти го завинаги. В твоята трагедия няма нищо смешно.
— Не, няма. Само шок, гняв, скръб.
— Ами това може да ти помогне. — Хейс се наведе напред. — Както знаеш, след атентата срещу кортежа ти ФБР започна едно от най-мащабните разследвания в историята си. Министерствата на вътрешната сигурност, отбраната, Държавният департамент, АНС, ЦРУ… всички участваха и помагаха, но ФБР беше водещата служба. Те и по принцип са най-добри в това… експертизите, хилядите часове упорит труд, необходими да се обработи и изследва всяко веществено доказателство. Директорът Роуч ми каза, че те държал в течение през цялото разследване.