Измяната
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измяната». Краткое содержание книги:
Съчувствието на избирателите му осигурява висок пост, а мащабната кампания по издирването на атентатори из цялата страна не дава резултати.
Изпаднала в безизходица, шефът на ЦРУ Айрини Кенеди натоварва с тежката задача специален агент Мич Рап.
Своенравният Рап поема разследването и отива „на гости“ на наемни убийци в различни точки на света. Изненадващо следата води обратно в сърцето на столицата — Белия дом, където коридорите на властта отглеждат наемници, а измяната, както винаги, е бизнес.
„Измяната“ затвърждава репутацията на Винс Флин като майстор на политическия трилър. Романът отвежда читателя отвъд новинарските заглавия и под повърхността на местните факти, за да разкрие тъмната страна на политическата власт, където господства користолюбието, а измяната е процъфтяващ бизнес.
— Абсолютно. Аз ще го уредя. Нещо друго?
— Засега и това стига.
— Добре. Страхотна работа, браво на теб! Дай ми няколко минути да задвижа нещата и ще ти се обадя.
— Благодаря. — Рап прекъсна разговора и погледна Газич. Беше пребледнял и започваше да трепери. Рап беше уверен, че не е засегнал важни артерии. Първо, защото се беше прицелил добре и второ, защото на пода нямаше кръв. Въпреки това босненецът бързо изпадаше в шоково състояние. Организмът му се опитваше да изключи някои системи, за да преодолее ужасната болка. Мич не се боеше, че може да го загуби. Газич беше млад и в добра форма. Щеше да го преживее, а и честно казано, си го заслужаваше, даже му беше малко.
Рап клекна до босненеца и го погледна в очите:
— Мисля си, че няма да е лошо да ми кажеш кой те нае.
15
Самолетът беше голям. По-голям от необходимото, но Рап не се оплакваше. Беше „Локхийд Мартин — Трайстар“, проектиран за 400 пътници или 40 тона товар. Този специално с широкия си фюзелаж и трите си мощни двигателя беше оборудван като товарен. По-нова модификация на знаменития си събрат ДЦ-10, само че с по-издължен нос. Отвън самолетът изглеждаше като международен товарен самолет. Освен тези на кабината машината нямаше други илюминатори. Беше боядисан в чисто бяло и по протежение на задната част на фюзелажа се мъдреха големи сини букви „Уърлдуайд Фрайт“. ЦРУ притежаваше повече самолети отколкото военновъздушните сили на някои малки държави, но благодарение на една политикантка в инспектората към управлението Рап сега не можеше да се добере до тях. Поне не и при мисия като тази.
Преди малко повече от година същата тази бюрократка лично съобщи на журналистите, че ЦРУ превозва терористи из цяла Източна Европа в самолети „Гълфстрийм-5“ и „Боинг-737“. Много от въпросните терористи бяха високопоставени членове на „Ал Кайда“. Бяха отвеждани на тайни места и поставяни в неудобни условия, докато не се съгласяха да говорят. В интерес на истината накрая всички се пречупваха и се съгласяваха. Информацията, получена от тях, беше безценна за разбиването на оперативната и финансовата структура на „Ал Кайда“. Но разкритието на бюрократката съсипа една от най-важните операции на Ленгли във войната срещу тероризма. А Рап беше принуден да се отчужди още повече от правителството.
Стратегията му със самолетите не беше много по-различна от тази с мобилните телефони. Световният авиационен пазар представляваше обширна и взаимозависима мрежа от продаващи, препродаващи, даващи на лизинг и ползващи на лизинг компании. Авиопревозвачите постоянно модернизираха самолетните си паркове и заместваха остарелите модели с по-нови и по-икономични. В резултат на това имаше излишък от ненужни машини. Тези самолети или биваха давани на лизинг на някоя раздирана от войни африканска страна, докато буквално не се разпаднеха на части или катастрофираха. Големият „Локхийд Трайстар“ още беше в добро състояние. Беше взет на лизинг за един месец от една компания в Сиатъл. Тази компания се специализираше в преотдаване на самолетите на краткосрочен лизинг. Бизнесът им се развиваше по прост модел. Както енергийните компании продаваха излишъка от електричество, тези типове даваха под наем самолетите, които не се използваха през слабите сезони от годината. Те изобщо не подозираха, че клиент им е ЦРУ. Всичките сделки се извършваха чрез една адвокатска кантора във Франкфурт. Пилотите бяха двама стари полковници от американските ВВС, които не бяха против малко повече пари в брой и умееха да си държат устата затворена.
Рап застана на пистата до овехтелия хангар на кралските ВВС на Великобритания. Големият „Трайстар“ беше вътре. Зазоряваше се. Влажният и солен средиземноморски въздух изпълваше небето над базата. В радиус от километри нямаше нищо друго освен асфалт, бетон, кал и оскъдни храсти. На около петнайсетина метра от него Скот Коулман разговаряше с британския офицер, който преди петнайсет минути ги беше посрещнал при задния вход за хангара. Коулман даде нещо на офицера. После двамата си стиснаха ръцете и британецът се качи в лендроувъра си и си замина. Усмихнат, Скот се приближи бавно до Рап, клатейки глава.
— Боже, обичам ги тези британци — каза бившият „тюлен“ от военноморските сили.
Рап кимна.
— Знаят как да си държат езика зад зъбите.
— Той излита след два часа. Каза, че ще остави микробуса в гаража на летището с ключовете под постелката на пода. Трябва само да се обадим на компанията за рента кар.