Рейн-сан: Последният убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Последният убиец». Краткое содержание книги:
Когато Джон Рейн, американски японец и „наемен убиец със съвест“, узнава, че бившата му любовница Мидори отглежда детето им в Ню Йорк, той съзира в това шанс за примирие помежду им, може би дори за изкупление.
Но Мидори е наблюдавана от враговете на Рейн и внезапната му поява подлага майката и детето на ужасна заплаха. За да ги спаси, Рейн е принуден да използва същите смъртоносни способности, които се е надявал да остави зад гърба си. С помощта на Тацу, предишен враг и сегашен приятел от японското ФБР, и Докс, бивш снайперист от морската пехота, под чиято добродушно наивна външност се крие не по-малко опасен убиец от Рейн, той се надбягва с времето, за да подмами враговете си на открито и да ги ликвидира веднъж завинаги. За да довърши започнатото, ще му трябва още един съюзник — Дилайла, сътрудничка на израелското разузнаване, която представлява заплаха от съвсем друга категория.
Изпълнен с „напрегнати сцени, достойни за филм на Джери Брукхаймър“, този роман е най-амбициозната и най-увлекателната книга на Бари Айслър до днес.
Към брега, към морето…
Осъзнах, че двамата неволно сме се изпънали назад, сякаш искахме да повлияем на сумиста със собствените си тела. Докс прошепна:
— Хайде, хайде…
Сумистът се килна напред и рухна в прибоя сред гейзер от пръски.
— По дяволите, пак отначало — изруга Докс и заедно се втурнахме напред.
Макар да тежеше някъде към двеста кила, сумистът се държеше на вода доста добре. Хванахме го за реверите и някак успяхме да го преобърнем по гръб и да го издърпаме по калния бряг колкото лицето му да не е във водата.
Отдръпнахме се на два-три метра и спряхме да си поемем дъх. След малко Докс се разсмя.
— По-щур момент не съм имал — заяви той.
Аз също се разсмях. Да, беше ни се разминало на косъм. — Хей, мой човек — рече Докс, — за какъв дявол му крещеше на китайски?
— Не искам да кажат на някого, че нападателите са говорили на английски и японски. Ако такава вест стигне до Ямаото, веднага ще му напомни за мен. Опитвах се да замъгля картината.
— Да, но от къде на къде „уау ай ни“? Това значи „Обичам те“. Нищо чудно, че човекът реши да ни претрепе, щом ти взе да му разправяш колко си влюбен в него.
Пак се разсмяхме.
— Само този израз знам на китайски — обясних аз.
— Е, от личен опит съм се убедил, че е полезно да знаеш тези думи на всеки език. Някой ден ще трябва да ми разправиш как точно си ги научил.
— Добре — съгласих се, все още задъхан. — Хайде сега…
Земята под нас се разтресе. Вдигнах очи и видях как вторият сумист връхлита покрай прибоя към нас като товарен влак.
Док смъкна пушката от рамо. Всичко се развиваше като в забавен кадър.
— За Бога, стреляй в шията! — извиках.
Докс падна на коляно и се прицели. Но нямаше време. Сумистът го блъсна като снаряд и стреличката се заби в калта без малкият заряд в нея да експлодира. Докс отхвръкна във въздуха и тежко се стовари на земята.
Без да мисля, направих две крачки и се хвърлих на гърба на сумиста. Преметнах лакът през гърлото му за хадака джиме — приспивната хватка, която бях прилагал хиляди пъти през десетилетията си тренировки по джудо в „Кодокан“ в Токио. Приложена правилно, хватката прекъсва прилива на кръв към мозъка и предизвиква изпадане в безсъзнание след секунди. Но просто нямаше начин да я приложа правилно срещу тип, чиято шия бе по-яка от телеграфен стълб. Усещах, че притискането изобщо не пречи на сумиста. Само го ядосваше още повече. Той изръмжа и посегна назад да ме сграбчи, но аз се смъкнах надолу, за да избегна разперената му лапа. Тогава той почна да се върти в кръг, опитвайки да ме отхвърли. Стисках отчаяно. Той се завъртя още по-бързо и блъсна ръцете ми нагоре. Шията и главата му бяха омазани с кал; не успях да се удържа и отхвръкнах. Паднах на земята и се търкулнах, изпълнен с първобитен ужас, че той ще се стовари върху мен да ме смаже.
За момент сумистът спря, огледа се насам-натам и аз осъзнах, че в тъмното и навярно все още замаян от упойката, временно ме е изгубил от поглед. Озърнах се и забелязах жълтата опашка на стреличката да стърчи от калта. Пролазих към нея.
Докс изстена и сумистът се завъртя към звука. Грабнах стреличката и скочих на крака.
Докс изстена отново. Сумистът изръмжа гневно и с тежка крачка се отправи към него. Видях, че е само на метър-два от мен. Хвърлих се напред, като се молех да е толкова съсредоточен в търсенето на Докс, че да не ме чуе.
Чу ме в последната секунда, но вече бе твърде късно. Понечи да се завърти и аз се хвърлих на гърба му, отново с хадакаджиме — само че този път вместо да притисна длан към тила му, аз го намушках със стреличката в шията отстрани. Зарядът избухна с пукот и ярък блясък. Той изрева и се опита отново да ме изтръска с въртене. Но още преди да започне, падна на едно коляно, после подгъна и другото. Разбрах, че упойката действа и леко отпуснах шията му.
Сумистът се подпря на ръце. Предпазливо скочих от гърба му и отстъпих настрани.
После той се изправи и пак тръгна срещу мен. Мамка му, не може да бъде истина, помислих си. Извадих пистолета и се прицелих.
Сумистът залитна, сгромоляса се на една страна и остана да лежи неподвижно.
Изтичах към Докс. Нощните му очила бяха се смъкнали от удара.
— Добре ли си? — попитах, докато кляках до него.
— По дяволите — изпъшка той, като се въртеше насам-натам. — По дяволите.
После изтърси поредица неописуемо изобретателни ругатни.
— Е, движиш се — отбелязах. — Не може да си чак толкова зле.
Той се надигна и седна със стон.
— Копелето ми изкара въздуха. Слава Богу, че зад мен нямаше нищо, освен въздух, иначе сега щях да съм станал на палачинка. Оох, хубаво е да си жив.
Помогнах му да се изправи на крака. Намерихме прибора за нощно виждане и той си го сложи. Сумистът беше загубил съзнание.