Петдесет нюанса сиво

Стомахът ми изръмжа от глад.

Кухнята беше наистина много красива. Чиста, лъскава, модерна и нито един от шкафовете нямаше дръжки. Отне ми време да се светна, че не е нужно да дърпаш, а само да натиснеш леко вратата на шкафа и тя се отваря сама. Може би трябваше да направя закуска и за Крисчън. В хотела беше ял омлет. В хладилника имаше много яйца и реших да направя палачинки и бекон. Започнах да бъркам сместа за палачинките... и продължих да танцувам.

Хубаво е човек да е зает. Това ти дава време да мислиш, но не чак да се задълбочаваш. Оглушителната музика в ушите ми също не даваше никакъв шанс за дълбок размисъл. Бях дошла, за да спя с Крисчън Грей, и бях успяла, макар че той не допускаше никого в леглото си. Усмихнах се мисията бе изпълнена. И още как! И начинът, по който бе изпълнена! Замислих се за прекараната с него нощ и установих, че съм спряла да бъркам яйцата. Думите му, тялото му, начинът, по който правеше любов... Тялото ми лекичко запя при спомена и усетих сладко свиване на мускулите под корема. Подсъзнанието ми не пропусна да ме поправи: ,Чукане, не правене на любов!" беше зинало срещу мен като хищник. Но дълбоко в себе си знаех, че е право. Реших да продължа с яйцата, вместо да слушам глупостите му.

В кухнята имаше много прибори, но бързо се ориентирах. Трябваше да намеря къде да държа палачинките, за да не изстинат, и да се захвана с бекона. Ейми Стъд пееше в ухото ми за саможивите хора, онези, дето никога не пасват никъде. Преди време тази песен означаваше много за мен, защото и аз бях такова саможиво момиче. Никъде не пасвах, а сега... сега ми предстоеше да обмислям едно неприлично предложение от не кой да е, а от самия Цар на саможивците. Защо беше такъв? Така се бе родил ли, или нещо друго го бе направило такъв? Толкова различно и далечно ми се струваше от всичко, което знаех за този свят.

Сложих бекона на грила и докато се печеше, почнах да бъркам яйцата. Обърнах се и видях Крисчън. Седеше на един от високите столове до плота за хранене. Беше с тениската, която бе облякъл преди да заспим. Прическата в стил „прясно изчукан" му отиваше, както и двудневната брада. Гледаше ме весело и малко удивено. Изчервих се, по съвзех се и измъкнах слушалките от ушите си. Коленете ми обаче бяха омекнали.

- Добро утро, госпожице Стийл. Изглеждате така изпълнена с енергия тази сутрин каза той.

- Аз... спах добре изпелтечих почти като извинение.

- Странно! каза той и се подсмихна. На какво ли се дължи това? И аз спах доста добре всъщност.

- Гладен ли си?

- Много каза с онова напрегнато изражение. И май не говореше за ядене.

- Палачинки, бекон и яйца?

- Страхотно!

- Не зная къде държиш подложките за чинии казах и отчаяно се опитах да прикрия вълнението си.