Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
Лицето му помръкна.
- Това май аз трябваше да го кажа на теб. И отпусна ръце върху коленете си.
Чак сега забелязах, че не е гол. Бе обул долнище на пижама. Прокара пръсти през косата си и стана. Дори пижамата му стоеше така еротично... Устата ми пресъхна, докато го гледах как идва към мен. Мускулите на корема му, широките му рамене, устата му... и как само се движеше. Беше уникално красив.
- Трябваше да си в леглото каза той малко сърдито.
- Мелодията е много красива. Бах ли е това?
- Интерпретацията е на Бах, но оригиналът е написан от Алесандро Марчело. Концерт за обой.
- Уникално, но меланхолично и много, много тъжно.
Той се усмихна с половин уста и заповяда:
- Хайде в леглото. Сутринта ще си уморена.
- Събудих се и те нямаше.
- Имам проблем със съня, а и не съм свикнал да спя с друг човек.
Не можех да определя настроението му. Изглеждаше тъжен, но беше трудно да преценя в тъмното. Може би беше от мелодията. Сложи ръка около раменете ми и нежно ме поведе към спалнята.
- Откога свириш на пиано? Свириш превъзходно.
- От шестгодишен.
Представих си го на шест години красиво малко момченце с червена коса и сиви очи. Сърцето ми се сгърчи от болка и нежност. Красиво рошаво момченце, което харесва тъжна музика.
Влязохме в спалнята. Той запали нощната лампа и ме попита:
- Как си?
- Добре.
И двамата погледнахме едновременно към чаршафите. Имаше кръв. Кръвта от изгубената ми девственост. Изчервих се от неудобство и се увих по-плътно в завивката.
- Е, това ще даде тема за размисъл на госпожа Джоунс каза той и застана пред мен. Сложи ръка под брадичката ми, повдигна леко главата ми, погледна ме в очите. Погледът му отново беше напрегнат. Инстинктивно посегнах да го погаля по гърдите и да усетя тъмните косъмчета под пръстите си. Той се отдръпна.
- Лягай каза рязко. Ще дойда да легна при теб добави с поомекнал глас. Ръката ми остана да виси неловко протегната. Той отвори един шкаф, извади тениска и бързо я навлече.
- Лягай каза пак.
Легнах на леглото и се опитах да не мисля за кръвта по чаршафите. Той легна до мен, отзад, дръпна ме нежно в прегръдката си, целуна нежно косата ми и вдиша дълбоко аромата й.
Сладки сънища, Анастейжа каза нежно и аз затворих очи. Но не можех да заспя. Може би заради музиката, може би заради неговата последна реакция или пък заради тъгата му. Крисчън Грей, с неговото много тъжно лице.
9.
Разлялата се в стаята светлина ме извади от дълбокия сън. Протегнах се и отворих очи. Беше красиво майско утро. Сиатъл лежеше прекрасен в нозете ми. До мен Крисчън Грей все още спеше. Не знаех коя от двете гледки е по-възхитителна. Учудих се, че все още е в леглото. Лежеше с лице към мен и имах уникалната възможност да го гледам, без да ме вижда. Изваяното му лице бе младо, много по-младо, отпуснато в съня и отморено. Устните му, нацупени и много красиви, бяха леко разтворени, а лъскавата му коса рошава като на хлапе.
„Как е възможно някой да е толкова красив?"
После се сетих за стаята му горе и се зачудих дали трябва да гадая кое е възможно и кое не. Имах да мисля за толкова много неща след тази нощ. Беше толкова мил в съня си, като дете. Исках да го докосна. Сега нямаше за какво да се притеснявам, да обмислям всяка своя дума, не исках да мисля и за неговите планове, особено тези, които касаеха мен.
Можех да го гледам до безкрай, но ми се ходеше до тоалетната. Измъкнах се тихо от леглото, взех бялата му риза от пода и я облякох. Отворих някаква врата. Мислех, че е банята, но се оказа дрешник с размерите на моята стая. Десетки редици скъпи ризи, костюми, обувки, вратовръзки. Кой има нужда от толкова дрехи? За какво са им на хората всичките тези вещи? Не одобрявах такава разсипия. Но всъщност гардеробът на Кейт май можеше да влезе в сериозна конкуренция с този тук. Кейт! Не се бях сетила за нея цяла вечер, а бях обещала да й се обадя. Сега вече бях загазила. Зачудих се докъде го е докарала с Елиът.
Погледнах Крисчън. Още спеше. Опитах друга врата. Беше банята по-голяма от моята спалня. Защо им е на хората толкова много пространство? С ирония забелязах, че има две мивки. При положение че никога не спеше с друг, едната явно не се използваше.
Погледнах се в гигантското огледало над мивките. Дали изглеждах различна? Поне се чувствах различно. Усещах лека болка във влагалището, ако трябва да съм честна, а мускулите ми... Уф! Все едно никога не бях правила никакви упражнения.
„Ти никога не правиш никакви упражнения проговори подсъзнанието ми, напълно разбудено, нацупено, потропваше с крак. А какво направи сега? Спа с него, даде девствеността си на човек, който дори не те обича. Всъщност той има доста странни планове за теб. Иска да те направи някаква подчинена сексуална робиня или нещо такова. ЛУДА ЛИ СИ?" Почти крещеше.