Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
Мерлин беше казал: „Няма да родиш син на Горлоис“. Но Игрейн вече не вярваше на пророчеството, след като видя разрухата на плановете му. Отвратителен, лукав старец! Беше я използвал така, както мъжете използваха дъщерите си, откакто пристигнаха римляните — като разменна монета. Дъщерите бяха длъжни да отидат при мъжете, които изберяха бащите им. Продаваха ги — както се продава кон или коза! Беше намерила поне някакъв покой при Горлоис, а сега и той рухна — жестоко и безсмислено! Игрейн продължи да плаче беззвучно, докато се приготвяше за лягане — примирена и отчаяна, изгубила вяра дори в собствените си способности да го отблъсне с гневни думи — беше й ясно, че той ще иска да утвърди собственическите си права над нея, да изтрие спомена за другия мъж, насилвайки я да го забележи по единствения възможен за него начин.
Познатите ръце, които опипваха тялото й, лицето му над нейното в мрака сякаш принадлежаха на чужд човек. Но когато Горлоис я привлече към себе си, се оказа безсилен; немощен и отпуснат, въпреки че я притискаше отчаяно, опитвайки се да се възбуди; старанията му бяха безрезултатни и най-накрая се отдръпна от нея, ругаейки шепнешком.
— Проклета кучка, омагьосала си мъжествеността ми с някакви заклинания!
— Не, не съм — отвърна Игрейн, с гърлен глас, натежал от презрение. — Но ако знаех такива заклинания, точно тъй щях да постъпя, смели и силни съпруже. Да не очакваш да заплача, защото няма да успееш да ме насилиш? Хайде, опитай, а аз ще лежа и ще се смея в лицето ти! За момент Горлоис се надигна в леглото със стиснат юмрук.
— Да — продължи Игрейн, — удари ме. Няма да ти е за първи път. Може би това ще те накара да се почувстваш мъж, та най-сетне да ти се върне силата!
Проклинайки гневно, Горлоис й обърна гръб и си легна отново, а Игрейн лежа дълго будна, трепереща, съзнавайки, че си е отмъстила. Наистина, по целия път до Корнуол, независимо от отчаяните си опити, Горлоис беше безсилен да обладае тялото й. Накрая Игрейн се замисли дали справедливият й гняв не е отнел мъжествеността на съпруга й. Все пак, беше обучавана за жрица, и й беше ясно, че Горлоис никога вече няма да върне силата си, за да може да я докосне.
6
Корнуол повече от всякога се струваше на Игрейн чак на края на света. През първите дни, след като Горлоис я беше оставил там под стража — студен и мълчалив, без да й каже нито дума, добра или лоша — Игрейн беше започнала да се чуди дали Тинтагел изобщо съществува в реалния свят или, също като Авалон, може да бъде открит само в царството на мъглите, във владенията на феите, без връзка с реалния свят, който тя бе видяла по време на краткото си пребиваване вън от замъка.
Но колкото и кратко да беше отсъствието й от Тинтагел, през това време Моргана бе пораснала, превърнала се беше от бебе в малко, сериозно и кротко момиченце, което неспирно разпитваше всички за всичко, което видеше. Моргоуз също беше пораснала, тялото й се бе закръглило, а лицето — загубило детинската пухкавост, с подчертани скули, очите — с дълги мигли под тъмно очертани вежди. Прекрасна е, мислеше си Игрейн, без да осъзнава, че сестра й прилича досущ на нея, каквато беше на четиринадесет години. Момичето беше във възторг от подаръците, които Игрейн донесе; подскачаше около нея и Горлоис като игриво кученце. Бъбреше безспир с Горлоис, опитваше да му хвърля кокетни погледи и дори да седне в скута му, сякаш бе дете на възрастта на Моргана. Игрейн забеляза, че Горлоис не я отблъсна със смях както би сторил с кученце, напротив, погали с усмивка дългата й червеникава коса и я щипна по бузата.
— Прекалено си голяма за такива глупости, Моргоуз — сопна се Игрейн рязко.
— Благодари на лорд Корнуол и отнеси нещата в своята стая. Коприните прибери — такива неща ще носиш, когато станеш голяма жена! Не се опитвай да разиграваш ролята на дама!
Моргоуз събра красивите подаръци и отиде плачешком в стаята си. Игрейн видя, че Горлоис я проследи с поглед. Помисли си отвратена: „Но Моргоуз е едва на четиринадесет!“ и в същия момент осъзна, че тя самата бе едва една година по-голяма, когато я бяха дали на Горлоис.