Очите на професор Самберг

Полицейският съветник завърши четенето, но никой не се засмя. В стаята настъпи напрегната тишина.

— Аз мисля, че трябва веднага да информираме правителството! — обади се инспектор Антонио. — Колкото и да е луд професор Самберг, последните събития показват, че съвсем не е безопасен.

— В своята бележка българският биолог Ивац Павлинов съобщава, че в този Институт за спасяване на човечеството и света разполагат със страшни оръжия. Това трябва да се има предвид — предупреди Хосе.

— Вие безспорно сте прави! — кимна с глава полицейският съветник. — Но съгласете се, как може да се иска да се пуснат на свобода животните от зоологическите градини!

— Наистина тази точка от ултиматума е малко чудновата… — намеси се в разговора Луи, — но може би в това е скрит друг смисъл. Ами ако с нея Самберг преследва точно определена цел…

— Възможно е! — каза неубедено господин Хавиер. — Но при всички случаи ултиматумът трябва да се запази в тайна. Представяте ли си каква паника може да настъпи в града. И без туй още не са стихнали вълненията след нападението на полицията.

Той вдигна един от телефоните и заповяда:

— Да се постави цялата полиция в бойна готовност! Да се установи строг контрол на пътищата и да се забранят събранията! Да не се допускат във вестниците никакви коментарии на случилото се в завод „Жано“!

— Но ако хората не са предупредени, те ще бъдат много по-уязвими срещу оръжията на професор Самберг — обади се отново дребничкият инспектор Антонио.

— Това още не се знае. Мисля, че със собствени сили ще се справим с този професор — прекъсна го полицейският съветник. — Вие — обърна се той към Луи и Хосе — понеже знаете къде се намира пропастта Дяволското копито, ще ни отведете до нея. За вашия приятел ще се погрижат лекарите. Почакайте ме пред входа на сградата.

Луи и Хосе напуснаха стаята. Те видяха как двама санитари отведоха Пиер-Ален към линейките.

— Виж! Виж! — неочаквано завика испанецът и задърпа приятеля си за раменете.

— Къде! Какво да видя? — стреснато го погледна Луи.

— Директорът Гийе! — прошепна Хосе и посочи с ръка към двойка санитари, които прекосяваха двора, внимателно водейки друг пострадал. Директорът спънато пристъпяше едва-едва и безсмислено въртеше главата си на всички страни. Ръцете му висяха като чужди.

— Сега вече на самия него му трябва спасителна група! — промълви Луи. — Жалко, че не ни разбра, когато го помолихме за помощ… Може би това тук нямаше да се случи!

— Може би! — повтори Хосе и мълчаливо кимна към сградата на администрацията. Оттам един по един излязоха и останалите участници в съвещанието при полицейския съветник.

Започваше бавно да се смрачава…