Убийството с нарцисите
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Убийството с нарцисите». Краткое содержание книги:
— Онова, което знаете за тази история — настоя детективът. — Не разбирате ли, че всяко ново събитие ви поставя под все по-голямо подозрение?
— Коя история имате предвид?
Той се поколеба.
— Убийството на Торнтън Лайн ли? Не зная нищо за него.
Тя стоеше като вкаменена и не реагираше на нежната му прегръдка. Нещо в поведението й го отблъсна. Тарлинг свали ръката си и се изправи. Одет вдигна поглед и видя, че лицето му е пребледняло и сковано. Той отиде до вратата и я отключи.
— Няма повече да ви питам — рече тихо Тарлинг. — Вие най-добре знаете защо сте дошли при мен тази нощ… предполагам, сте ме проследили и сте взели стая. Чух някой да се качва нагоре по стълбите малко след като се настаних.
Тя кимна утвърдително.
— Искате ли това? — посочи Одет към чантичката на масата.
— Вземете я.
Тя се изправи несигурно и се олюля към него. Тарлинг в миг се озова при нея и я прегърна. Усети не съпротива, а по-скоро отзивчивост, каквато не бе доловил преди малко. Бледото й лице беше обърнато към неговото, той се наведе и я целуна.
— Одет! Одет! — прошепна Тарлинг. — Не разбирате ли, че ви обичам и бих пожертвал живота си, за да не сте нещастна? Няма ли да ми кажете всичко? Моля ви!
— Не, не, не — прошепна тя сподавено. — Моля ви, не ме питайте! Страхувам се, о, страхувам се!
Детективът я притисна до себе си, допря буза до нейната, устните му трепнаха от милувката на косите й.
— Няма от какво да се страхувате, от нищо не бива да се страхувате — внушаваше й той. — Ще ви спася, дори да сте много виновна! Ако прикривате някого, ще го прикривам и аз, защото ви обичам, Одет!
— Не, не! — извика тя и го отблъсна, опряла двете си малки длани в гърдите му. — Не ме питайте, не ме питайте…
— Попитайте мен!
Тарлинг рязко се обърна. На прага стоеше мъж, който затваряше вратата зад себе си.
— Милбърг! — процеди през зъби детективът.
— Милбърг! — усмихна се подигравателно другият. — Съжалявам, че прекъсвам тази трогателна сцена, но случаят не търпи отлагане и не мога да си позволя да се церемоня, господин Тарлинг.
Тарлинг отмести от себе си момичето и се вторачи в хилещия се управител. Огледа го от глава до пети, забеляза щипките на крачолите му, пръските кал по панталоните и разбра всичко.
— Значи вие сте били с велосипеда?
— Точно така — потвърди. Милбърг, — използвам го, за да се раздвижвам, нещо, към което съм пристрастен.
— Какво искате? — попита Тарлинг напрегнато и предпазливо.
— Искам от вас да изпълните обещанието си, господин Тарлинг — отговори любезно Милбърг.
Детективът впери поглед в него.
— Обещание ли — повтори той, — какво обещание?
— Да покровителствате не само злосторника, но и онези, които са се злепоставили в усилието си да прикрият неговите или нейните нечестни постъпки.
Тарлинг трепна.
— Да не искате да кажете… — рече той пресипнало. — Да не би да обвинявате…
— Не обвинявам никого — каза Милбърг и разпери ръце. — Просто ви намеквам, че и госпожица Райдър, и аз си имаме големи неприятности и е във ваша власт да ни изведете невредими от тази страна в друга, където не важат законите за екстрадиране.
Тарлинг направи крачка към него, а Милбърг се сви и отстъпи.
— Нима обвинявате госпожица Райдър в съучастие в това убийство? — настоя той.
Милбърг се усмихна, но усмивката му беше неспокойна.
— Не обвинявам никого — повтори той, — а що се отнася до убийството… — Милбърг сви рамене. — Ще разберете всичко, след като прочетете онова, което се съдържа в чантичката. Опитвах се да я преместя на сигурно място.
Тарлинг вдигна чантичката от масата и я огледа.
— Утре ще проверя какво има в нея — отсече той. — Ключалките й не представляват никаква трудност…
— Можете да прочетете онова, което тя съдържа, още тази вечер — прекъсна го мазно Милбърг и извади от джоба си верижка, в края на която висеше малка връзка ключове. — Ето ключа — каза той. — Отключете и вижте какво има вътре.
Тарлинг взе ключа, вкара го първо в едната мъничка ключалка, после в другата. Закопчалките щракнаха и той отвори капака. В този момент една ръка грабна чантичката от него, той се обърна, видя треперещото лице на момичето и прочете ужаса в очите му.
— Не, не — извика то почти не на себе си, — не, за Бога, не!
Тарлинг отстъпи. Забеляза злобната усмивчица върху лицето на Милбърг и изпита желание да го удари.