Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Буквално горях от желание; имах чувството, че всеки момент ще избухна в пламъци. Обвих ръце около него и го придърпах към себе си.
Ерик внезапно се озова отгоре ми, готов да проникне в мен. Цялата треперех от възбуда и нетърпение. Протегнах ръка помежду ни, за да го насоча, и потърках края на члена му в пламналата си плът.
— Любима моя — изръмжа той и рязко проникна в мен.
Макар да се чувствах готова и да копнеех до болка за него, преживях такъв шок, че не успях да сподавя писъка си.
Миг по-късно той прошепна:
— Не затваряй очи. Гледай ме, любима.
Думата „любима“ прозвуча като милувка; сякаш ме наричаше с име, което никой не използваше за никого — нито сега, нито занапред. Резците му бяха удължени докрай и аз се надигнах, за да прокарам език по тях. Очаквах да ме ухапе по шията, както правеше Бил почти всеки път.
— Гледай ме — отново прошепна той и внезапно излезе от мен. Опитах се да го придърпам обратно, но той бавно и с почти маниакална целеустременост започна да покрива тялото ми с целувки. Висях на косъм от оргазма, а талантливите му устни старателно си проправяха път надолу по горещата ми кожа. Пръстите му заеха мястото на пениса му, а после най-неочаквано той вдигна поглед към мен, за да се увери, че не съм затворила очите си — не бях! — и зарови лице във вътрешната част на бедрото ми. Пръстите му не спираха да се движат, все по-бързо и по-бързо… и тогава ме ухапа…
Може би съм извикала. Всъщност съм сигурна, че извиках, но в следващия миг ме помете такава мощна вълна от наслада, каквато изпитвах за първи път през живота си. Когато екстазът ми утихна, Ерик се наведе над мен, целуна ме по устните и аз усетих вкуса на собствените си сокове. После той отново проникна в мен и когато и неговият момент настъпи, аз все още потръпвах от удоволствие в ръцете му. Ерик извика нещо на непознат за мен език, затвори очи и се свлече до мен. След минута-две вдигна глава и ме погледна. Очаквах, че ще започне да диша. Бил винаги се преструваше на задъхан по време на секс. (Никога не съм го молила за това; той просто го правеше за мое успокоение.) Опитах се да пропъдя тази мисъл от главата си. Бил бе моят пръв и единствен любовник. Единствен до този момент. Статутът ми на жена, познала ласките на един-единствен мъж през живота си, бе безвъзвратно изгубен и тази мисъл ми причиняваше болка.
Реших да не се поддавам на самосъжалението и скочих обратно в настоящето — а моментът наистина си го биваше. Прокарах пръсти през косата на Ерик и прибрах един непослушен кичур зад ухото му. Втренченият му поглед преливаше от очакване. Налагаше се да кажа нещо.
— Ще ми се — казах — да можех да си запазвам оргазми в буркан и да ги използвам при нужда, защото днес ми се събраха в излишък.
Ерик се ококори насреща ми и внезапно избухна в смях. Хареса ми как се смееше — досущ като стария Ерик. Благодарение на смеха му най-после се почувствах спокойна в компанията на този непознат красавец. Той се претърколи по гръб, без да ме пуска, и аз се озовах върху него яхнала го през кръста.
— Ако знаех, че изглеждаш толкова прекрасна без дрехи, отдавна да съм те съблякъл — каза той.
— Пробвал си се поне двайсет пъти досега — казах аз и му се усмихнах.
— Значи имам добър вкус — той се поколеба известно време, а по лицето му премина тревожна сянка. — Разкажи ми за нас двамата. Откога те познавам?
Светлината от банята обливаше дясната страна на лицето му. Разпиляната му върху възглавницата коса блестеше като златна.
— Студено ми е — тихо казах аз; той веднага ме намести до себе си и придърпа завивките върху раменете ни. Обърна се на една страна, а аз се подпрях на лакът, за да виждам лицето му.
— Нека помисля. Запознах се с теб миналата година във „Вамптазия“. Това е твоя бар в Шривпорт. О, между другото, барът е бил нападнат днес. Снощи. Съжалявам, че не ти го казах веднага, но много се тревожех за брат ми и… забравих.
— Много искам да ми разкажеш и за това, но първо трябва да чуя за нашето запознанство. Измъчва ме огромно любопитство.
Поредният малък шок: истинският Ерик се интересуваше преди всичко от себе си и от собственото си положение, а взаимоотношенията му с останалите се нареждаше по важност на… десето място, да речем. Още не можех да свикна с новите му реакции.
— Ти си шерифът на Окръг 5 — продължих аз, — а бившият ми приятел Бил е твой подчинен. Той е извън страната в момента. Мисля, че ти споменах за Бил.
— Неверният ти бивш приятел? Чийто създател е вампирката Лорена?