Брий и неговото момче
- Автор: Льюис Клайв Стейплз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брий и неговото момче». Краткое содержание книги:
Нарния… където конете говорят… където се заражда едно предателство… и където се ражда истината.
Шаста вярва, че е обикновено рибарско момче до деня, в който разбира, че не е син на рибаря Аршийш. Той взема смелото решение да избяга от суровия Калормен и да стигне до вълшебната страна Нарния. Заедно с верния си кон Брий, едно странно момиче и нейната кобилка, Шаста се отправя на пътешествие, изпълнено с премеждия, легенди, оживяващи и сбъдващи се.
— О! — прекъсна я Кор. — Съвсем забравих защо дойдох. Татко те кани да живееш при нас. Твърди, че няма дама в свитата (не знам защо се нарича свита), откакто мама е починала. Нали ще дойдеш, Аравис? Татко ще ти хареса… А и Корин. Те не са като мен. Много са възпитани. Не се опасявай, че…
— Престани — прекъсна го Аравис — или наистина ще се скараме! Разбира се, че ще дойда.
— А сега да отидем да видим конете — предложи Кор.
Срещата между Брий и Кор беше шумна и радостна. Брий, все още доста унил, се съгласи да тръгнат към Анвард веднага. Той и Хуин щяха да продължат за Нарния на следващия ден. Четиримата се сбогуваха сърдечно с Отшелника и обещаха скоро пак да го навестят. Към средата на утрото вече пътуваха. Конете очакваха Аравис и Кор да ги яхнат, но Кор обясни, че освен по време на война, когато всеки трябва да прави онова, което умее най-добре, на никой в Нарния или Арченланд не му минава през ум да яхне Говорещ кон.
Това отново напомни на Брий колко малко всъщност знае за обичаите на Нарния и какви ужасни грешки би могъл да допусне. И затова, докато Хуин напредваше с весела крачка, Брий ставаше все по-нервен и умърлушен.
— Стегни се, Брий! — окуражаваше го Кор. — За мен е много по-сложно, отколкото за теб. Теб няма да те образоват. Аз ще трябва да уча четене, писане, хералдика, танци, история, музика, а ти ще препускаш и ще се овъргалваш по хълмовете на Нарния колкото ти душа иска.
— Точно в това е въпросът — недоволстваше Брий.
— Дали Говорещите коне се овъргалват? Ами ако не го правят? Дори не искам да си помисля, че ще трябва да се откажа. Ти как смяташ, Хуин?
— Аз възнамерявам да продължа да се овъргалвам — увери го кобилата. — Не мисля, че на някой ще му пука колкото две бучки захар дали го правим или не.
— Наближаваме ли двореца? — попита Брий.
— Зад следващия завой е — отвърна принцът.
— Е, тогава ей сега ще се овъргалям едно хубаво. Нищо чудно да ми е за последен път. Почакайте минутка!
Минаха пет, преди да се надигне със сумтене, целият покрит с папрат.
— Сега вече съм готов — обяви той с изключително мрачен тон. — Води ме, принц Кор! Към Нарния и севера!
Но приличаше повече на кон, тръгнал на погребение, отколкото на беглец, завръщащ се у дома на свобода.
Глава петнадесета
Рабадаш Посмешището
При следващия завой на пътя излязоха от гората и там, насред зелената морава видяха двореца на Анвард, защитен от северните ветрове от висок хълм. Беше стар, изграден от топли, червеникаво-кафяви камъни.
Преди да стигнат до портата, крал Лун излезе да ги посрещне. Според Аравис той съвсем не приличаше на крал — беше облечен в най-старите си дрехи, защото точно излизаше с ловците от кучкарниците и имаше време само колкото да си измие ръцете. Но поклонът, с който поздрави Аравис, когато пое ръката й, беше достоен за император.
— Млада лейди — започна той, — най-сърдечно те посрещаме! Ако скъпата ми съпруга беше жива, щяхме да сме по-весели, но радостта ни е искрена. Съжалявам, че си имала премеждия и си напуснала дома на баща си, където сигурно скърбят за теб! Синът ми Кор разказа за всичките ти приключения и цялата ти храброст.
— Той извърши всичките подвизи, кралю — отвърна Аравис. — Дори се спусна към лъва, за да ме спаси.
— Какво? — смая се крал Лун, а лицето му грейна. — Не съм чул тази история.
Аравис я разказа. А Кор, на когото се искаше историята да се разчуе, макар да знаеше, че не бива да излиза от неговата уста, не изпита чак такава наслада, каквато очакваше. Дори напротив — почувства се неловко. Ала баща му остана във възторг и през следващите няколко седмици я повтори пред толкова много хора, че Кор съжали, дето изобщо се е случила.
После кралят се обърна към Хуин и Брий и все така изискано, както Аравис, ги отрупа с въпроси за семействата им и къде са живели в Нарния, преди да ги отвлекат. В началото конете едва приказваха, защото не бяха свикнали човеците — особено възрастни — да се отнасят към тях като към равни. Не възразяваха обаче срещу подобно отношение от страна на Аравис или Кор.
От двореца се появи и кралица Луси и се присъедини към тях, а крал Лун каза на Аравис:
— Скъпа моя, една мила приятелка на нашия дом се погрижи за покоите ти и го стори доста по-добре, отколкото аз щях да се справя.
— Ще дойдеш да ги видиш, нали? — Луси покани Аравис, след като я целуна.
Двете се харесаха от пръв поглед и скоро се отдалечиха, като бъбреха за спалнята и будоара на Аравис, как ще й набавят дрехи и за още куп неща, каквито си приказват момичетата в такива моменти.
Обядваха студено птиче месо и пай с дивеч, вино, хляб и сирене на терасата. Крал Лун свъси вежди, въздъхна и отбеляза: