Брий и неговото момче

Падайки от коня си, Шаста реши, че с него е свършено. Но конете, дори в битка, рядко тъпчат хора. След четвърт час, който му се стори цяла вечност, Шаста си даде сметка, че около него вече няма коне и шумът (понеже все още имаше доста шум) не е от битката. Седна и се огледа. Дори той, който не разбираше особено от сражения, вече беше наясно, че войниците на Арченланд и Нарния са победили. Единствените живи калормени, които виждаше, бяха пленници. Портите на двореца стояха широко отворени, крал Лун и крал Едмънд си стискаха ръцете над захвърления таран. От кръга на заобиколилите ги благородници и войници се чуваха задъхани и възбудени, но очевидно радостни разговори. И изведнъж всичко сякаш се сля и избухна в силен смях.

Шаста се надигна — чувстваше се скован, но намери сили и хукна да разбере кое е предизвикало веселието. Очите му попаднаха на доста любопитна гледка. Нещастният Рабадаш висеше върху стената на двореца. Краката му — на две стъпки от земята — диво ритаха. Ризницата, вдигнала се нагоре, ужасно го стягаше под мишниците и покриваше лицето му наполовина. Приличаше на човек, заловен в момент, когато се мъчи да се навре в ризницата на малкия си брат. Доколкото се подразбра по-късно (бъди сигурен, че историята се разказваше дни наред), беше станало нещо такова: в началото на битката един великан посегнал да смаже Рабадаш с ботуш с шипове, но не си премерил добре крачката — не размазал Рабадаш, но шипът раздрал ризницата, както ти или аз бихме разкъсали платнена риза. Затова Рабадаш стигнал до портата с огромна дупка отзад на ризницата и когато Едмънд го притиснал по-плътно към стената, скочил на издаден камък и отвисоко започнал да замахва към противника. Скоро обаче открил, че така щръкнал над главите на останалите се превръща в лесна мишена за всяка нарнийска стрела, и решил да скочи долу на земята. Рабадаш възнамерявал да всее ужас и да изглежда величествен — за момент дори го постигнал, затова скачайки, се провикнал: „Ударът на Таш ще ви посече отвисоко!“, ала се наложило да се отмести встрани, защото нямало къде да се приземи — отдолу се били скупчили войници. И точно в този момент разкъсаната му ризница се закачила на кука в стената. (Преди доста години на тази кука висяла халка за връзване на конете.) В следващия миг изглеждал като пране, увесено да съхне, което предизвиквало смеха на тълпата.