Военна морга

— Какви неща?

— Ще ми се да разбера какво се е случило тогава — каза Бентън.

Копия на свидетелските ми показания, видеозаписите, излъчени по Кабелно-сателитната мрежа за обществени дела: пазех всичко в сейфа си в мазето в Кеймбридж — заедно с още няколко неща, които не исках той да види. Голяма сива кутия с джобове за папки и снимки, направени от мен с моя фотоапарат. Зацапани с кръв квадратни листове бял картон, импровизирани преди дните на методите за бърз анализ на ДНК, понеже, ако е изсъхнала на въздух, кръвта може да се запази завинаги, а аз знаех накъде върви технологията. Обикновени бели пликове с изрезки от нокти, пубисни косми или коса. Тампони с орални, анални или вагинални натривки и пропито с кръв нарязано и разкъсано долно бельо. Празна бутилка от шабли, бирена кутия. Все неща, които тайно изнесох от един черен континент на половин свят разстояние оттук преди повече от две десетилетия; свидетелства, които не би следвало да притежавам; улики, които не би трябвало да изследвам частно, но го направих. Наистина смятах, че ако Бентън знаеше за случаите от Кейптаун, едва ли щеше да изпитва същите чувства към мен.

— Нали си спомняш онази приказка — отмъщението е най-добре да се сервира студено — продължи той. — Ти прецака колосален, мултимилионен проект, съвместна инициатива между Министерството на отбраната и „Отуол Технолъджис“, настъпи мнозина по мазолите, и въпреки че оттогава изминаха няколко години, подозирам, че тук-там има хора, които още не са забравили, за разлика от теб. И ето — сега работиш за Министерството на отбраната в задния двор на „Отуол“. Идеална възможност за отмъщение.

— Отмъщение? Мъртвецът в Нортънс Удс е отмъщение?

— Мисля, че просто трябва да сме наясно с актьорския състав.

После замълчахме, защото бяхме стигнали до моста между Кеймбридж и Бостън, моста при Масачузетс авеню, наричан от местните Харвардския мост или моста на Масачузетския технологичен институт, в зависимост от чувството за принадлежност. Точно пред нас като фар се издигаше моята централа — подобна на силоз седеметажна сграда, облицована с титан, подсилена със стомана и увенчана със стъклен купол. Първия път, когато видя Центъра за сертифицирана съдебномедицинска експертиза, Марино реши, че прилича на онези малокалибрени куршуми, които се разширяват при удара и предизвикват сериозни разкъсвания. Предполагам, че в сумрака на снежната нощ наистина беше така.

Свихме по Мемориал Драйв, отдалечихме се от реката и по първата пряка вляво се отправихме към черната ограда с ПВЦ покритие, по която не можеш да се покатериш и която не може да се разреже, и стигнахме до осветения със светодиодни прожектори за охранителни системи паркинг зад нея. Извадих дистанционното от чантата и натиснах бутона, за да отворя високата порта. Минахме върху почти заличени от прясно навалялия сняг следи от гуми. Колите на Ан и Оли бяха тук, паркирани в близост до закритите фургони и автомобили на Центъра. Един от автомобилите липсваше. Би трябвало да са четири, но единият беше тръгнал нанякъде, навярно преди да започне снеговалежът. Може би беше на дежурния съдебномедицински експерт.