Свещеният камък
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978–954–26–0810–3
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Свещеният камък». Краткое содержание книги:
Кошмари и видения за кръв, огън и зверско насилие започват да измъчват тримата приятели и Куин, Лейла и Сибил - жените, свързани с тях чрез съдбата. Шестимата съзнават, че злото набира сила, но сега трите части от ритуалния камък отново са събрани в едно цяло. Само трябва да открият как да го използват срещу демона.
В такъв решаващ момент хладнокръвието на комарджията Гейдж ще изиграе ключова роля в битката с тъмната сила. Той и Сибил имат еднаква дарба да предвиждат бъдещето, но това, което ги свързва, е любовта. Гейдж знае, че картите са раздадени, а изходите са два: пълна разруха или край на кошмара за Хокинс Холоу. Но той не обича да губи...
— Не, недей. Това е твоето място.
— Досега той не беше казал нищо, а аз непрекъснато бърборех за плановете си. Фокс никога… или Кал. Когато попитах, Фокс каза, че най-важното е да направя всичко необходимо и да запазим нещата такива, каквито трябва да бъдат. Знаеш какъв е.
— Прав е. — Свежи цветове, констатира Сибил. Пъстрота и светлина. — Ако не запазим това, което ни принадлежи, или се разколебаем, вече сме загубили. Никой от нас не може да промени случилото се с майката на Гейдж и всички други грозни инциденти, станали в тази сграда. Но можеш да й вдъхнеш нов живот и според мен така ще натрием носа на Туис. Що се отнася до Гейдж, той каза, че майка му е обичала магазина, и мисля, че ще се радва да го превърнеш в място, което би й харесало.
— Съгласна съм, и не само защото твоят бутик ще стане хит — добави Куин. — Ще вложиш много положителна енергия тук, която ще изтласка отрицателната далеч. Това е мощен символ и същевременно — прост физичен закон. Онова, с което си имаме работа, в много отношения се свежда до физика.
— Природата не търпи вакуум — кимна Сибил. — И няма да й оставим. Запълни го, Лейла.
Лейла въздъхна.
— Скоро отново ще бъда официално безработна и ще имам предостатъчно време да се занимавам с това. Но точно сега трябва да отида в кантората. Днес за първи път ще обучавам заместничката си цял ден.
— Как се справя? — попита Куин.
— Мисля, че е идеална. Умна, енергична, организирана, привлекателна… и омъжена, с двама сина тийнейджъри. Харесва ми. Фокс малко се бои от нея. Значи е идеална. — Докато излизаха, Лейла погледна Сибил. — Ако се чуеш с Гейдж днес, ще го попиташ ли? Да оставим настрана физиката и натриването на носове. Ако е твърде мъчително за него това място да бъде част от живота му, а ще бъде, защото с Фокс са толкова близки, мога да огледам по-внимателно другия имот.
— Ако се чуя с него, ще го попитам.
След като Лейла заключи и забърза в противоположна посока към кантората, Куин хвана Сибил под ръка.
— Защо не отидеш още сега?
— Къде?
— Да поговориш с Гейдж. Ще работиш по-спокойно, ако не се питаш как го изживява.
— Той е голямо момче, може…
— Сиб, познаваме се отдавна. Първо, загрижена си. Дори и да гледаш на него само като на част от екипа, не може да не си загрижена. Но има нещо повече. Само двете сме — каза тя, когато Сибил остана безмълвна.
— Е, добре, има нещо повече. Не знам как да го назова, но има.
— Добре, да кажем, че е нещо, обвито в тайнственост. Мислиш си за малкото момче, загубило майка си, чийто баща се е посветил на бутилката вместо на сина си. За момчето, понесло повече удари, отколкото заслужава, за мъжа, който не си тръгна, когато можеше да го направи. Значи съчувствието и уважението са част от това загадъчно „нещо повече“.
— Права си.
— Умен е, почтен, малко твърдоглав и суров, което го прави безкрайно интересен. И, разбира се, е невероятно секси.
— Наистина двете с тебе се познаваме добре — съгласи се Сибил.
— Е, върви да поговориш с него. Ще успокоиш Лейла, може би ще добиеш по-ясно представа за това „нещо повече“, а после ще се съсредоточиш върху следващата част от работата ни. Която е доста.
— Точно затова е по-добре да отида при него по-късно. Открили сме съвсем малка част от местата, които смятаме за горещи точки. И ми трябва свеж поглед върху онези карти „Таро“. Най-важното, няма да те оставя сама в къщата. За нищо на света.
— Затова са измислени лаптопите. Ще отида със своя в боулинг центъра. — Куин посочи към площада. — Още едно доказателство, че съм направила добър избор на мъж и място, където да устроя живота си. Ще седна в офиса на Кал или някъде наблизо и можеш да минеш да ме вземеш, след като приключиш разговора си с Гейдж.
— Е, не е лоша идея.
— Приятелко — каза Куин, докато влизаха в къщата, — добрите идеи са моя запазена марка.
В кухнята на Кал Гейдж се порови в паметта си и с чаша кафе пред себе си, документира още няколко случки на своя лаптоп. Случваха се гадости, голяма част от тях потресаващи. Но когато ги видя написани, започнаха да се открояват места, където се случваха най-често.
Все пак имаше нещо озадачаващо. Бе преживял много тежки моменти — на болка, страх, мъка и ярост — проклетия апартамент над залата за боулинг. Там ставаха инциденти през всеки Седем, но не можа да си спомни нито един особено потресаващ. Нямаше жертви, пожари и опустошения.