Най-дългото пътуване

— Внимавай къде стъпваш — предупреди я. — На пасбище сме, както казах.

Смъкна стъклото и пусна радиото. Помогна на София да се качи в каросерията на пикапа и разпъна столовете. После, както преди по-малко от седмица, двамата се настаниха в каросерията. Този път на краката на момичето беше наметнато одеяло. Люк бръкна в хладилната чанта и извади две бири. Отвори и двете и подаде едната на София. Погледна я как отпива.

Пред тях езерото беше като огледало, отразяващо месечината и звездите. Кравите се бяха скупчили на отвъдния бряг и белите им шии просветваха в мрака. От време на време някоя измучаваше и звукът се понасяше над водата, смесвайки се с квакането на жабите и песента на щурците. Миришеше на трева и пръст.

— Красиво е тук — прошепна София, омагьосана от девствената природа.

Той си помисли, че по същия начин би описал нея, но замълча.

— Прилича на поляната край реката — добави тя. — Но е по-открито.

— Да — кимна той. — Но там ходя, когато искам да си спомня за татко. Тук идвам да мисля за други неща.

— Например?

Застиналата повърхност на езерото отразяваше небето като огледало.

— За какво ли не. Животът. Работата. Отношенията ми с жените.

Тя го стрелна с очи.

— Мислех, че нямаш сериозна връзка.

— Затова размишлявам.

Тя се засмя.

— Връзките са сложно нещо. Аз съм млада и наивна, разбира се, не знам кой знае колко.

— Ако те помоля за съвет…

— Ще ти отговоря, че има по-опитни съветници. Майка ти, да речем.

— Може би… Тя се разбираше добре с татко. Особено след като той се отказа от родеото и започна да й помага повече в ранчото. Ако бе продължил да се състезава, не съм сигурен дали щяха да се справят. Трудно й беше сама да се грижи за мен. Убеден съм, че му е казала точно това. И той се отказа. Когато го питах, отговаряше кратко, че бракът им с мама е по-важен от ездата.

— Явно се гордееш с нея.

— Да. И двамата ми родители се трудеха усърдно, но тя положи основите. Когато го наследи от дядо, ранчото беше много западнало. Пазарът на добитък е доста непостоянен. Има години, когато не се печели почти нищо. На нея й хрумна да се съсредоточим върху растящия интерес към екологично чистото говеждо. Тя се качваше в колата и обикаляше щата да раздава брошури и да разговаря със собствениците на ресторанти. Без нея „Колинс Бийф“ нямаше да съществува. На теб може би не ти говори нищо, но любителите на качествено говеждо в Северна Каролина ни ценят.

— Ще се радвам да се запозная с нея — каза София, вперила очи в къщата в далечината.

— Бих те завел и сега, но сигурно е заспала. Ляга си рано. Но ще бъда тук в неделя, ако искаш да наминеш.

— Да ти помагам да влачиш тиквите?

— По-скоро за вечеря. Както казах, през деня ще сме много заети.