Дарът на светулките
- Автор: Спаркс Николас
- Серия: Jeremy Marsh #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-250-1
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Дарът на светулките». Краткое содержание книги:
Но съдбата има други планове за него!
Сега Джеръми живее в малкото градче Бун Крийк и е на път да се ожени за прелестната Лекси, която носи тяхното първо дете. Животът му се нарежда много по-добре, отколкото някога е мечтал. Но едно анонимно писмо отприщва поредица от събития, които подлагат на изпитание любовта им.
Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. „Дарът на светулките“ е красива история за искрената и дълбока любов между двама души, но и за неизчерпаемата и безрезервна обич на родителите към техните деца.
Никълъс Спаркс е автор на „Нощи в Роданте“, „С дъх на канела“, „Последна песен“, „Един ден, един живот“, „Завой на пътя“, „Талисманът“, „Пристан за двама“, „Моят път към теб“ и „Светлинка в нощта“.
Той замълча и двамата се втренчиха един в друг. Гледаха се дълго, без да проговорят.
— Наистина ли мислиш така? Че тук няма нищо? Ами аз и бебето? Нищо ли не означаваме?
— Разбираш какво искам да кажа.
Лекси скръсти ръце.
— Не разбирам. Обясни ми.
Джеръми поклати глава. Почувства се изтощен до краен предел. Искаше само тя да го изслуша. Напразно! Слезе безмълвно от верандата.
Тръгна към колата, но реши да я остави на Лекси. Той щеше да измисли нещо по-късно. Извади ключовете от джоба си и ги хвърли до гумата. Закрачи по алеята, без да поглежда назад.
11
Часове по-късно Джеръми седеше във фотьойла в къщата на родителите си в Куинс и се взираше през прозореца. В крайна сметка взе колата на Дорис, за да се преоблече и да си събере набързо багажа в „Грийнлийв“. После тръгна към летището. Забелязала изражението му, Дорис не му зададе никакви въпроси, а по пътя той преповтори мислено кавгата с Лекси поне сто пъти.
Отначало се ядосваше как тя изопачава фактите в своя полза, но постепенно, миля след миля, гневът му стихна и започна да се пита дали не е права. Не за всичко — Лекси също беше виновна, че свадата се задълбочи — но за някои неща. Наистина ли се ядосваше, че тя не му се доверява, или изливаше напрежението си върху нея? Честно казано, напрежението беше част от уравнението, но не само работата му го подклаждаше. Имейлите не му даваха мира.
Писма, подтикващи го да се усъмни, че бебето е негово. Писма, внушаващи му подозрения за Лекси. Очевидно бяха постигнали целта си. Но кой ги изпращаше? И защо?
Кой знаеше, че Лекси е бременна? Дорис, разбира се, беше главният заподозрян. Но му изглеждаше немислимо тя да е виновникът, а и Лекси твърдеше, че не умее дори да включва компютър. Авторът на съобщенията беше експерт.
Лекси? Спомни си изражението й, когато й каза, че е видял името й. Освен ако изумлението й не беше мнимо, тя не знаеше, че е вписана в дневника. Не й ли беше казала Дорис, че е разбрала? Беше ли споделила Лекси с нея? Възможно ли беше да не са споменавали изобщо случая?
Кой тогава знаеше?
Обади се отново на хакера и му остави съобщение, че въпросът е спешен и наистина се нуждае от информацията. Помоли го да му позвъни на мобилния телефон, щом разбере нещо.
След час започваше ергенското му парти, но настроението му не беше празнично. Радваше се, че ще се види с Алвин, но не искаше да го въвлича в неприятностите си. Тази нощ трябваше да се забавлява, но в момента не му беше до никакви забавления.
— Не е ли време да се подготвяш?
Баща му се бе появил от кухнята.
— Готов съм — отговори Джеръми.
— Каква е тази риза? Приличаш на дървосекач.
В бързината да си събере багажа и да тръгне към летището — и понеже дрехите, които носеше в адвокатската кантора, бяха подгизнали от пот — Джеръми беше грабнал трикотажната риза от закачалката. Погледна я и се запита дали не е подсъзнателен опит да признае, че Лекси е била права.
— Не ти ли харесва?
— Различна е — отбеляза баща му. — Такива ли си купуваш там?
— Лекси ми я подари.
— Странен вкус има. На мен може би щеше да ми отива, но на теб не ти стои добре. Неподходяща е за парти.
— Няма значение — каза Джеръми.
— Какво става? — попита баща му и седна на канапето. — Скарахте се с Лекси?
Джеръми повдигна вежди. Първо кметът, сега и баща му. Толкова прозрачен ли беше?
— Защо мислиш така?
— Личи си. Разсърди ти се заради ергенското парти?
— Не, нищо подобно.
— Някои жени се ядосват… Всички казват, че няма проблем, разбира се, понеже традицията е такава, но не им е приятно годениците им да зяпат красиви жени.
— Партито няма да е такова. Предупредих Алвин.
Баща му се настани по-удобно върху канапето.
— Защо се скарахте тогава? Искаш ли да ми кажеш?
Джеръми размисли, но реши да не споделя тревогите си.
— Не. Лично е.
Баща му кимна.
— Добра идея, между другото. От мен да го знаеш. Препирните не бива да се разгласяват, защото става по-лошо. Но това не означава, че не мога да ти дам съвет, нали?
— Кога съм успявал да те спра?
— Всички двойки се карат. Запомни го.