Отмъстителят

Когато първите образи изпълниха екрана, момчето се намръщи. Нямаше заглавие, нито имена на актьори или създаваща определено настроение музика. Филмът започна направо с кадър отблизо на лицето на жена, която изглеждаше на двайсет и няколко години. Сините ѝ очи бяха пълни със сълзи, зачервени и подпухнали от плач. Дългата ѝ руса коса беше разпусната и падаше на раменете.

— М… моля те! — каза тя, гледайки право в камерата. — Ще направя всичко, което поискаш. Моля те, не ме наранявай! — Гласът и потреперваше с всяка дума.

Камерата постепенно се отдалечи и показа тялото на жената. Гледката накара Червей да преглътне. Тя беше гола и завързана за стол, сложен в средата на дневна.

— Красива е, нали, Червей? — усмихнато попита Чудовището.

Вцепенено от образа на екрана, момчето не беше в състояние да отговори.

— Името ѝ е Шарън — продължи мъжът. — Харесва ми. А на теб?

Червей мълчеше.

— Кажи името ѝ, Червей — настоя Чудовището.

Момчето най-после погледна към мъжа на канапето до него.

— Какво?

— Как се казва тя? Кажи името ѝ. Казах ти го. Не внимаваше ли?

— Да, господине, внимавах. — Думите на Червей прозвучаха уплашено като на жената.

— Тогава кажи името ѝ. И внимавай да не го сбъркаш.

— Ш… Шарън. Името ѝ е Шарън.

Чудовището се втренчи в момчето. Лицето му представляваше безизразна маска.

— Не е ли така, господине? — с умоляващ глас попита Червей.

Устните на мъжа най-после се разтеглиха в усмивка. Гласът му отново звучеше доволно:

— Да, точно така. Но не гледай мен, Червей. Гледай екрана. Ще стане много по-интересно.

Детето се подчини.

От тонколоната се разнесе силен, механичен звук, който изпълни стаята, стресна Червей и го накара да подскочи на мястото си. На екрана Шарън изпищя от вцепеняващ ужас, извърна лице и започна да ридае неудържимо.

— Моля те… не, не, не!

Използвайки силата, която ѝ беше останала, тя ожесточено извиваше тяло на стола, опитвайки да се освободи, но безуспешно.

Изведнъж вляво от Шарън в кадър влезе някой друг. След няколко секунди Червей осъзна, че човекът на екрана, е мъжът, който седи до него — Чудовището. Той беше облечен в странен екип, покрит от главата до петите, нещо като саморъчно направен прозрачен найлонов гащеризон. В ръцете си държеше малка машина, която беше източникът на силното бръмчене.

— Знаеш ли какво е това, Червей? — попита Чудовището, посочвайки машината.

Момчето поклати глава.

— Това е електрически ъглошлайф. Фантастична машинка. Много мощна.

Червей погледна стъписано мъжа и почувства, че по гърба му полазват ледени тръпки.