Гай-джин

Дребосъкът се приближи, кварцовите му очила изскърцаха и се замъглиха.

— Никога през живота си не съм постъпвал така с клиент — рече той и се изду като кобра. — Някоя и друга пораздута сметка да, но само ако клиентът е в състояние да плати. Жената се нуждае от помощ, за Бога. Мога да й я окажа, а вие — не.

— Мога и ще го направя, за Бога!

— Не съм съгласен! Малкълм ми каза, че другата госпожа Струан, онази в Хонконг, ви е изхвърлила, истина ли е или не? Истина ли е или не, че вие, както и Малкълм сте получавали гневни, дори заплашителни писма от нея от седмици, параноични и насочени срещу моята клиентка и нейния годеж, пълни с всякакви неоснователни обвинения? Истина ли е или не, за Бога, че девойката се нуждае от приятели?

— Съгласен съм, че тя се нуждае от приятели. Не възразявам да има и адвокат, искам само да съм сигурен, че ще се държите, както трябва.

— По дяволите, никога не съм пързалял клиент през живота си. Джейми, може и да съм беден адвокат, но съм добър, а и двамата сме на нейна страна. Тя се нуждае от приятели, Малкълм я обичаше, вие бяхте приятел на Малкълм, за Бога — той ми разказа за писмата, заради които са щели да ви обесят.

— Това няма значение…

— Не споря с вас, Джейми, тя е моя клиентка и се заклевам, че ще направя за нея всичко, на което съм способен. Смъртният акт, моля.

Джейми кипна, но отвори чекмеджето и му подаде едно копие.

— Благодаря… о, три, а? Едно за вашия архив, едно ще замине с тялото и едно за нея — съвсем правилно, макар да съм изненадан, че те са си дали труда да помислят за нея. Оригиналът — със специалната поща за Хонконг. — „Небесният“ прегледа документа. — Всемогъщи Боже!

— Какво има?

— Хоуг и Бабкот — рече той. — Може да са добри лекари, но като свидетели по защитата ще ни погубят! Мътните да ги вземат, трябваше да ми кажат, преди да издадат това — всеки глупак щеше да измисли по-прецизна формулировка!

— За какво говорите, дявол го взел?

— Убийство или поне обвинение в убийство.

— Да не сте полудели!

— Няма да й е за първи път на Тес Струан — изсъска дребничкият мъж. — Спомняте ли си боцмана? Всички в Хонконг знаеха, че е нещастен случай, но той бе обвинен в убийство, признат за виновен в непредумишлено убийство и осъден на десет години!

— Съдебните заседатели го признаха за виновен, а не Тес, за Бога…

— Но тъкмо тя настояваше за обвинението! — Скай се доближи до Джейми и снижи глас: — И тук ще стане същото. Ако това бъде прочетено в съда по криминален или граждански иск, адвокатът на ищците ще пледира, че той е умрял от чукане — моля да ме извините за вулгарния израз, — а ответникът за деянието седи на подсъдимата скамейка, дами и господа съдебни заседатели; баща й е углавен престъпник, беглец от закона, нейният чичо е във френски затвор, тя самата е авантюристка без пукната пара, развратница, която опитно е съблазнила горкичкия непълнолетен младеж да се ожени за нея, а после, а после, дами и господа съдебни заседатели, с преднамерена злоба го е съблазнила и е причинила преждевременната му смърт — с преднамерена злоба — и с пълното съзнание, че раните му ще свършат работата вместо нея! Така ли е, или не е така?