Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— И преди ти казах, това не се отнася за тук, слава Богу!
Спомни си как надви старата Кейси и вместо това попита:
— Йан, разкажи ми за Хег? Как го е правила? Каква е била тайната й? Как е станала равна на мъжете тук?
— Тя държеше кесията с парите. Абсолютно. Отстъпи несъществените позиции и престижа на Кълъм и на следващите тай-панове, но не и сметките, тя уволняваше и назначаваше — беше силата на фамилията. Когато Кълъм умираше, беше лесно да го убеди да я направи тай-пан. Той й предаде фамилния печат, всички юзди и всички тайни. Назначаваше само хора, които можеше да контролира и никого от тях не допусна до кесията.
— Но да управляващ чрез други достатъчно ли е?
— Властта си е власт и не мисля, че това има значение, стига ти да управляваш. За жена — след определена възраст — властта се осъществява единствено чрез контрола върху парите. Но ти си права за „големите пари“. Хонконг е единственото място, където можеш да ги спечелиш. С пари, истински пари, можеш да си равна на всеки. Дори на Линк Бартлет. Аз го харесвам, между другото. Много го харесвам.
— Аз го обичам. Нашето партньорство си го бива, Йан. Мисля, че е добро за Линк — о, колко искам да е добро. Той е нашият тай-пан и аз не се стремя да го изместя. Искам само да успея, като жена. Той страшно много ми помогна, разбира се така беше. Без него никога нямаше да го направя. Така че в бизнеса сме заедно до рождения ми ден. До 25 ноември тази година. Това е Денят. Така решихме.
— И?
— Не зная. Наистина не зная. Обичам го сега повече от всякога, но не сме любовници.
След това, когато се връщаха, болезнено й се прииска да го попита за Орланда. Реши да не го прави.
— Може би трябваше — промърмори гласно.
— Какво?
— О! — съжалявам, Линк, бях се замислила.
Тя го погледна и видя, че е хубав, както винаги, нищо, че сега я гледаше студено.
„По-хубав си от Йан и от Куилън.
И въпреки това, в момента предпочитам да спя с някой от тях двамата. Защото ти си копеле.“
— Искаш ли да поставиш твоите акции срещу моите? — каза той.
Кейси го погледна, ядосана.
„Кажи му да ходи да се фотографира — той има нужда от теб повече, отколкото ти от него, в теб са юздите на «Пар-Кон», ти знаеш къде са заровени труповете, можеш да съсипеш това, което сте изградили“. Спомни си думите на тай-пана за мъжкия свят и за властта. И за Хег.
Тя отклони погледа си и се разплака. Веднага видя промяната в него.
— Господи, ти никога не си плакала преди… — той протегна ръце към нея. — Господи, никога не си плакала. Слушай, минавали сме през мелницата толкова пъти, ад, стотици пъти, няма защо толкова да го преживяваш. Ние вкарахме „Струан“ и Горнт в битка. Няма значение кой ще победи накрая. Ние ще останем „Ноубъл хаус“, но начело, начело с Горнт е по-добре. Зная, че съм прав.
„О не, не си“ — мислеше доволна, стоплена в прегръдката МУ.
61
Брайън Куок крещеше от ужас. Знаеше, че е в затвора, в ада и това продължаваше безкрайно. Целият му безумен свят беше една ослепителна светлина, всичко около него кърваво червено, таванът, стените, подът, без врати и прозорци. Подът покрит с кръв, но всичко изкривено и с краката нагоре, по някакъв начин лежеше на тавана, цялото му същество измъчено, отчаяно. Опитваше да се добере до нормалното и всеки път безуспешно. Пак тъмнина, смазващи гласове, заглушаващи Робърт. После отново ослепителната, експлодираща в главата светлина, кръв, която тече, но не мокри. Отчаяно протягаше ръце към столовете и масата, които стояха в кървава вода, която се отдръпваше. Лудост, лудост, дяволско изобретение…
Кървава светлина и мрак и смях и воня и отново кръв и отново и отново…
Знаеше, че бълнува от години, молеше ги да спрат, молеше да го пуснат, кълнеше се, че всичко ще направи само да го пуснат, че той не е човекът, когото търсят, че още не е за ада… всичко е грешка, това е грешка, не, не е грешка, аз бях враг, кой е враг, какъв враг? О, моля ви оставете света на място и нека застана, където трябва, о Господи, Робърт помогни ми…
— Добре, Брайън. Тук съм. Ще поставя всичко на място. Всичко! — той чу състрадателните думи, идващи от този водовъртеж, заглушаващи смеха. Заобикалящата го кръв изчезна. Почувства ръката на приятеля си, хладна, нежна и се вкопчи в нея ужасен, че може пак да сънува предишния сън.