Нов патрул

— Не се познаваме. И Тома Лермонт не се познава с него. Можем да намерим контакт през трета-четвърта ръка, но това едва ли ще помогне.

— А аз си помислих… — рече Анна Тихоновна почти срамежливо. — Ами ако Антон вземе Кеша със себе си?

— Предполагаш, че Еразъм ще се трогне от момчето, чиято съдба е подобна на неговата собствена? — Хесер потърка горната част на носа си. — Как мислиш, Антоне?

— Не мисля, че един четиристотингодишен Различен ще е толкова сантиментален — отвърнах аз. — По-добре да взема Светлана.

— Веднага щом се върне в Патрула — усмихна се Хесер. — Отиди в Лондон, Антоне. Поговори с Еразъм. Току-виж може да ни разкаже нещо важно. А ако не… просто ще се поразсееш. Командировката ти е уредена, билетите са приготвени, вземи ги от счетоводството. Полетът ти е утре сутринта.

— Бизнес класа, надявам се? — пошегувах се аз.

— Да — кимна Хесер.

Някак веднага ми се отщя да остроумнича. Разбира се, Нощният патрул не е бедна организация, а командировките ни не са толкова чести… Но как така Хесер изведнъж развърза кесията си за бизнес класа?

— А дневните ми колко са? — уточних.

— Сто и двайсет паунда на ден. Плюс хотела.

Наистина ли не се шегуваше?

— В „Радисън“ ли ще съм, или в „Шератон“? — хвърлих още един пробен камък.

— Ще се задоволиш с малък традиционен английски хотел — каква по-добра възможност да разбереш една чужда страна?

— Борис Игнатиевич, къде е уловката? — не издържах аз.

— Никъде. Просто ти наистина работи добре напоследък. Смятай, че съм ти измислил отпуска на служебни разноски. Ако не постигнеш успех — няма да те мъмря; а ако научиш нещо, следващия път ще те изпратя на задача със служебен самолет.

— Стига да имахме такъв — измънках аз, ставайки.

— Тъкмо се каня да го купя — каза Хесер. — Как мислиш, кой е по-добър — „Гълфстрийм“ или „Ембраер“?

— „Як-40“ — отговорих аз и излязох.

Повече от всичко ме смущаваше, че Хесер, изглежда, не се шегуваше.

Защо му е притрябвал на московския Нощен патрул самолет?

По-добре да беше сменил климатиците, за да не изпукаме от жега през лятото!

Ако петнайсетте години служба в Патрула ме бяха научили на нещо, то беше, че Хесер не прави нищо току-така. Той не дава задачи нито изхождайки от чиста функционалност, нито от алтруизъм.

Да вземем например отдавнашната история с момчето Егор, неопределил се Различен, преследван от вампирите. Защо Хесер изведнъж ме изпрати на полева работа, да ловя нарушилите правилата кръволоци? Просто с цел да ме прехвърли от кабинетна към оперативна работа? Не. По-точно, не само заради това. А още и с цел да увие по-гъста димна завеса около момчето, да ми даде урок относно „добротата“ на Нощния патрул и „лошотията“ на Дневния. И, много вероятно, за да ме срещне със Светлана, завързвайки отношенията ни във възела, който би трябвало да доведе до раждането на Надя. Може би дори с цел да обясни — и на мен, и на останалите патрулни — какво е това „Огледален маг“. Защото може би вече е очаквал появата на Огледало и е подозирал, че на Егор му е съдено да се превърне в него, а не на горкия Рогоза… Между другото, има някакво съзвучие между името на руското момче и фамилията на украинския младеж — Егор и Рогоза…