Нов патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Патрулите #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-512-0
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нов патрул». Краткое содержание книги:
— Тигъра не Ви излиза от главата — досетих се аз.
— Разбира се — кимна Хесер. — Докато се кланяме на Светлината и Мрака и получаваме някакъв отдавна определен отклик… — Хесер прекара ръка във въздуха и върху дланта му за миг пламна ослепително бяло огнено кълбо, — можем да смятаме това за някакъв физически закон. Е, или магически. Но Тигъра беше жив. Той разговаряше. Той формираше поведението си в зависимост от нашето. Когато върху алпиниста пада лавина — това е природен закон. Но когато лавината започне да преследва едно-единствено момче, ровещо в снега в подножието на планината, като при това тази същата лавина грижливо отхвърля встрани или заобикаля всички останали… това вече не е мокър сняг плюс силата на притегляне. Това е разум.
— Законите на природата не са разумни — отговорих аз. — Силата на притеглянето не е разумна. Електричеството не е разумно. Дивакът, гледащ в телевизора, може да допусне, че това е мъдро същество, но ние…
— Мъдро същество? От гледането на съвременна телевизия може да се допусне само, че той е истеричен креслив маниак с прогресираща дебилност — изрече подигравателно Анна Тихоновна.
— Имам предвид, че разумността на Тигъра изобщо не доказва, че Сумракът е разумен — казах аз упорито. — Огледалото — Виталий Рогоза — беше ли разумен? Напълно. В същото време той беше породен от Смурака с цел запазване на равновесието.
— Сумракът само повлия на неопределилия се Различен Виталий Рогоза — каза Хесер. — И Рогоза действаше интуитивно, без изобщо да разбира случващото се. Това с Тигъра беше съвсем различна история.
— Добре — въздъхнах аз. — Няма да споря. Вие не ме натоварвате току-така, шефе. Не за обща култура.
— Разбира се — кимна Хесер. — И Анна Тихоновна не е тук случайно. Колкото и да е странно, тя е най-добрият ни специалист по живи и квазиразумни явления на Сумрака. Накратко казано — по фолклора.
Погледнах учудено учителката ни. Тя, разбира се, беше умна старица, но нали има научен отдел…
— Това е хобито ми — каза скромно Анна Тихоновна. — Силата ми не е голяма, здравето не ми позволява да тичам по улиците подир кръволоците. А и не се смятам за гений. Но имам много свободно време, така че се занимавам с нещата, на които нашите учени не обръщат внимание…
— Това, че по-рано не знаех за тази работа, си е мое недоглеждане — кимна Хесер. — Предполагам, че иначе историята с Тигъра щеше да протече много по-леко.
— Изучавам Огледалата, Сенките, Прозрачния Различен, Тигрите, Пукчо, Глиненото човече… — продължи Анна Тихоновна.
— Прозрачният Различен? Пукчо? Глиненото човече? — Да се каже, че бях смаян, беше все едно да не се каже нищо.
— О, Антоне, това са толкова интересни феномени! — оживи се Анна Тихоновна. — Пукчо, например, се появява само на втория слой на Сумрака. Регистрирани са пет случая за цялата история. В момента, в който Различният…
— Анна Тихоновна, готов съм да допусна, че и зад тази легенда се крие нещо — каза Хесер. — Но нека да се върнем на Тигъра.
— За Тигъра вие изровихте всичко и без моя помощ — въздъхна учителката. — Жалко е, разбира се, че не се обърнахте към мен, бих ви спестила доста време. Единственото, за което мога да съм ви от полза — знам адреса на Еразъм.
— Дарвин? — възхитих се аз.
— Изобщо не ме питай как съм се сдобила с него, Антоне — наведе скромно глава Анна Тихоновна. — Нали знаеш, че по закон никой няма право да безпокои Различен, оттеглил се по свое собствено желание от активна дейност…
— На мен щяха да са ми необходими разрешение от шефа на местния Нощен патрул и ясно изразена липса на възражения от шефа на Дневния просто за да мога да подам в местния филиал на Инквизицията молба за съобщаване на адреса — каза Хесер. — И не е сигурно, че щяха да ми го съобщят…
— А аз избрах по-лесен начин. — Анна Тихоновна все пак не се сдържа, и въпреки своето „изобщо не ме питай“, се зае да разказва. — Прочетох „Сексуалният живот на растенията“ на Еразъм и написах критически трактат за нея. Е… отчасти хвалебствен, отчасти критикуващ. Точно толкова, колкото да засегна Еразъм. Публикувах го в английско списание… и след седмица получих отговор.
Тя се усмихна. Не сдържах усмивката си и аз:
— Значи се хвана на въдицата нашият дендрофил… И какво стана после?
— Известно време си кореспондирахме. За заблуда известно време спорих, после си признах пълната погрешност на критиката си… общо взето, след като се разкаях пред Еразъм, гневът му се смени с благосклонност. В наши дни не се случва често хората да проявят интерес към любимия му научен труд. Добре си пообщувахме и той дори започна да кокетничи и да ме кани на гости. И тогава допуснах грешка, Антоне. Интересуваше ме само историята с Тигъра… И споменах за нея. Еразъм явно разбра какви са интересите ми. И се обиди.