През лицето на света

— Е, и? Конниците как ще чуят за туй? Ще търчите п’дире им и ш’викате новините? Те са на мили пред вас. Минали са Мьолкбридж, ’ку не и Склоновете!

— Не става дума за това, господарю — настоя Кърр. — Предупредиха ни за измяна и шпиони. Знаем, че Раммр гъмжи от предатели. Ами ако те узнаят за това? Ами ако има брудуонски агент във фирейнския кралски двор? Или дори в града? — посочи с палец към източните прозорци, където слънцето се отразяваше от покривите на Вапнатак, закрит отчасти от хълма. — Ако враговете ни чуят, че някой знае плановете им, мислиш ли, че просто ще идат в Лулеа и ще запитат любезно за новини?

Кроптър се замисли над това, почесвайки мустака си.

— Сигурни ли сте, че тя ш’се раздума? — запита той.

— Майка й е голяма бъбрица. Не можем да рискуваме.

— Мой тъй д’ъй, ама преценихте ли колко ш’ви забави тя по Склоновете? Тези земи не са за хора без опит.

— Няма да я отвеждаме толкова далече — отвърна хауфутът. — Надяваме се, че на нас самите няма да ни се наложи да отидем чак дотам. Но ако все пак трябва, ще я оставим в Уиндрайз; тамошният селски водач със сигурност ще я наглежда, докато се върнем.

— Още нещо — продължи да ги притиска Кроптър. — Как ш’обясните внезапното изчезване на троица? Не мислите ли, че селяните може да се позачудят?

Хауфутът се изправи и заговори почтително:

— Стела бе в къщата ми под предлог, че обсъждаме годежа й с местно момче. Жена ми Мерин ще каже на родителите й, че сме отказали да дадем съгласието си. Стела се разгневила и ядосано побягнала. Кърр и аз сме я последвали, разтревожени за състоянието й. И повече ни вест от нас. Вероятно ще заключат, че сме паднали в Лаймския поток или ни е сполетяло някакво друго нещастие.

— Шестима умрели за една седмица — изръмжа под нос Кърр. — Никога не се е случвало преди. Селото може да не се възстанови.

Хауфутът се взря прямо в стария фермер.

— Историята може да се окаже истина — сухо каза той.

— Сигурен ли си, че няма да дойдеш? — запита Кърр, извъртайки се, за да погледне към Кроптър. — Знанието ти може да се окаже разликата между живота и смъртта, а силата ти определено би ни била от полза. Не би ли премислил?

— Знайш, че не мога — каза тихо Кроптър, сетне пламъците отново пропукаха в гласа му. — Принадлежа на туй място както гората на хълма; корените ми се простират надълбоко. Много късной да заминавам веч. Няма да се нуждаете от силата ми или ума ми за онуй, дето ви предстои — той вдигна очи, сепнат за миг от отварянето на вратата и влизането на Стела. — А, момичето — рече той. — Ела и седни, девойче. Хапни малко палачинки. Малко сиропец е останал в купата, съумял да избегне крадливите ръце на хауфута ви.