През лицето на света
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-05-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «През лицето на света». Краткое содержание книги:
Величието и размахът на тази книга я правят достоен съперник на „Властелина на пръстените“. Йън Броуди, автор на „Властелина на пръстените — пътеводител“
„През лицето на света“ е забележително постижение на разказваческото изкуство; зашеметяващо епично фентъзи от блестящ нов талант. Приключение, което възнамерявам да препрочитам многократно през годините. fantasticqueersland.com
Масивна и завладяваща сага… какво повече маже да иска себеуважаващият се почитател на Толкин? The Age
Завъртя се отново — на югозапад — към Суил Даун. В ума си отброяваше ориентирите: фермата Стиббоурн, фермата Милфорд, сетне хълмовете отстъпваха пред долината Бруксайд. Бруксайд, домът на Ланка, победеното от него в Пиесата момче. Дали е дошъл на погребението ми? Право на юг гледката бе закрита от Гарисън Хил, обсипан с пооредяващи гори, подобно на мъж на средна възраст, който още не желае да се примири с плешивостта си. Отново наляво — сега извръщайки се към изток — лежеше заплетеният лабиринт на варовиците, отделящи крайбрежните земи от Лоутуейтските мочурища, огромното тресавище встрани от река Мьолк. Мъгла се виеше като неясен дим над нагънатите долини. Той изреди фермите по възвишенията: Лайм Флатс, Лаймдейл, Уайт Форкс, Подгорна, Мидуайз. Сетне, почти право на изток, трябваше да лежи Вапнатак, но бе закрит от издатина: разочарование. Високите стени и огромните порти на най-големия град в Северните покрайнини щяха да изглеждат внушително от такава височина. Нямаше значение: на североизток лежеше горната долина на Малки Мелг, виеща се из тесните си райони в компанията на Западния път. Някой несъмнено бе станал рано, за което свидетелстваше мързеливо виещ се дим. Сигурно някой фермер бе запалил пречещите на оранта дънери. Издатъкът Уоч се намираше на север, закрит с гъсти гори, прикрили Грийнуудската падина и странните варовикови образувания по ръба на Великите северни гори. Те бяха там, на очертания в черно хоризонт, огромна тъмна армия, маршируваща през погледа му. Завъртайки се отново на запад, Лулеа се върна пред очите му. Фермите Спиндълууд, Блаксод, Фалтуейт Енд, Поплър Али, всички опрени на Брийм Хил, който отделяше долината от морето.
След като бе огледал изцяло разкрилата се пред него панорама, той повдигна очи към далечните места, които бе отбягвал, вероятно без да осъзнава. На запад — морето, на изток — склоновете. Чертите, които оформяха Северните покрайнини. Морето, на около пет левги разстояние, простряло се в неизмерима далечина, блестящо на утринното слънце, примамливо, заблуждаващо. Хората от Северните покрайнини не бяха мореплаватели и рядко се отдалечаваха от брега. За тях морето бе неизвестно и плашещо, нещо, с което не бива да се замесват. Към страха им се прибавяше и легендата за Астора, Потъналият град. Говореше се, че нейде край брега, може би дори срещу устието на Лаймския поток, лежат руините на великия град, построен от Първородните. Историята разказваше за разположен върху хълмовете град, високо над морето, най-западното голямо поселище на Първородните; как скалите постепенно се снижавали; за поредица разразили се бури, всяка по-силна от предишната; и за финална катаклизмична нощ, когато хълмовете се сринали и градът потънал в морето. „Точно до плажа Варец“ бяха му казвали рибарите, кимайки усилено; но всяко рибарско селце по крайбрежието на северен Фирейнс претендираше това да се е случило край тях. „Да, обаче останалите си нямат Западен път, който да свършва точно по бреговете им. Туй трябва да значи нещо.“ Това също бе вярно.
Други морски легенди, вероятно не по-малко чудати, разказваха за жестока раса, живееща на ледени късове далеч на север, плячкосвали Северните покрайнини преди векове, принуждавайки фермерите да търсят прикритие в мрачните северни гори; а история за огромен морски дракон се носеше край устието на река Мьолк. Това поне можеше да е вярно. Лийт бе срещнал във Вапнатак старец, който твърдеше, че видял пипало с дължина петдесет фута.
Но очите му най-сетне се завъртяха на изток, към Склоновете, планинската верига, отделяща обитаемите крайбрежни земи от дивата вътрешност. Назъбени планини, сияещи на слънцето, отделени с ниски облаци от предпланинските върхове. Склоновете на свой ред предхождаха Челюстните планини — гръбнакът на Фирейнс.
Неопределено време той стоя вцепенен на мястото си, гледайки на изток, без да вижда. Някъде там, живи или мъртви в заснежената далечина, се намираха родителите му. Западният път се насочваше към Склоновете, пътуването им щеше да последва примера му.
Хал, който бе станал по-рано, докуца нагоре по пътеката, за да извика брат си за закуска. Тя се оказа разкошна, съставена от палачинки и сироп, поднесени от прислужница. Докато братята се хранеха, Кърр и хауфутът се появиха от съседната стая, отведени до масата от един от най-необичайните хора, които Лийт някога бе виждал.