Конан Великолепния [bg]

— Спри, Конан! — извика Джондра. — Прибери меча!

Конан бавно свали оръжието си, но не го прибра в ножницата. Джондра беше нападната и според него нейно право беше да реши дали да се отнеме живота на Затанидис, или да му се прости. Но той няма да прибере оръжието си, докато мъжът не е мъртъв или не си отиде.

— Ще ти отсека главата, варварино — изръмжа Затанидис, докато се изправяше. — Ще разбереш какво е наказанието за нападение на заморийски лорд.

— Тогава ти ще разбереш какво е наказанието за… посегателство срещу заморийска лейди — каза студено Джондра. — Махай се и бъди внимателен, Затанидис, защото твоята глава и тази на Конан ги очаква една и съща съдба и изборът е твой.

Затанидис облещи в безсилна ярост тъмните си очи, а от устата му се стече слюнка.

— Можеш да отправиш към мен каквото си щеш обвинение, бритунианска уличнице. Мислиш ли, че в Замора има и един, който да не е чул за твоите истории? Че си приела в леглото си мъж, преди да си го приела на служба като ловец? Кой би повярвал, че човек като мен ще се докосне до такава уличница, такава…

Той млъкна и отстъпи, когато Конан отново вдигна меча си, но Джондра задържа силната ръка на кимериеца, макар че и с двете си ръце не можеше да я обгърне.

— Спри, Конан — извика тя нервно. — Решавай, Затанидис.

Генералът с тъмното лице избърса слюнката от брадата си с обратната страна на ръката си и после кимна нервно.

— Ти си тази, която направи избора, Джондра. Запази си този дивак за любовник. А можеш да идеш в планините и да си намериш някой планинец — той отиде до мястото, където беше паднала сабята му, вдигна я и я пъхна в ножницата. — Що се отнася до мен, можеш да вървиш направо в деветия ад на Зандру.

Като наблюдаваше как генералът вдървено отива към коня си, въпреки гнева си Конан изпита задоволство. На Затанидис може и да му се иска да остави Джондра на съдбата ѝ, но много от неговите войници знаеха, че той се е срещнал с нея. Опитът да я изнасили също можеше да бъде прикрит — особено ако други благородници изпитваха същите чувства към Джондра като генерала. Но провалът му да върне една жена от планините наистина щеше да представи мъжеството му в неблагоприятна светлина. Конан беше готов да се обзаложи, че още утре тук ще пристигне войска със заповед да ескортира ловната дружина до Шадизар независимо какво ще Каже Джондра.

Когато Затанидис и неговият знаменосец препуснаха надолу по хълма, Арванеус, едновременно надменен и нерешителен, се доближи до червената палатка.