Конан Великолепния [bg]

— Ти си все така красива, Джондра — подчерта генералът, избърса ръцете си и захвърли кърпите на подноса. — Но твоята хубост щеше да украсява колибата на някой планинец, ако не бях срещнал Елдран.

Джондра видимо настръхна.

— Елдран?

— Да. Бритунианец. Каза, че е ловец — той взе бокала, който Тамира напълни, като я награди с лека усмивка. — Нямаше да повярвам на разказа му за някаква заморийска благородница в това прокълнато от Митра място, ако не те беше описал — жена висока колкото повечето мъже, с поразително красиви лице и тяло, добър стрелец с лък. И сивите ти очи, естествено. Разбрах, че това не може да бъде никоя друга, освен Джондра — той вдигна бокала с виното.

— Позволил си е да ме опише така? Добър стрелец? — Джондра изсъска думите през стиснати зъби. Беше се изчервила при думите „поразително красиви“, а при споменаването на очите ѝ беше стиснала юмруци. — Надявам се, че си оковал във вериги този Елдран. И хората с него. Аз… аз имам основания да смятам, че са разбойници.

Конан се усмихна. Джондра не беше жена, която може да се спечели с ласкателства.

— За съжаление не — отговори Затанидис и върна бокала на Тамира. — Този Елдран наистина приличаше на ловец, за какъвто претендираше, и беше сам, така че го пуснах да си върви. Във всеки случай трябва да си му благодарна, че ти спаси живота, Джондра. Планинците се надигат и това място не е подходящо за твоите ловни разходки. Ще изпратя няколко от хората си с теб — да се погрижат за безопасното ти завръщане в Шадизар.

— Не съм дете, за да ми заповядват какво да правя — отвърна високомерно Джондра.

Очите на генерала се плъзнаха по тялото ѝ и той отговори бавно.

— Разбира се, че не си дете, Джондра. Не, никак не приличаш на дете. Но трябва да се върнеш.

Джондра погледна към Конан. Изведнъж изразът на лицето ѝ омекна и тя каза бавно:

— Не, не съм дете, Затанидис. Може би ще можем да обсъдим бъдещите ми планове. Насаме, в моята палатка.

По лицето на Затанидис се изписа първо изненада, а веднага след това удоволствие.

— Разбира се — съгласи се той с похотлива усмивка. — Хайде да… обсъдим твоето бъдеще.

Отчаяние и ярост се изписаха върху мургавото лице на Арванеус, като видя как двойката изчезна в червената палатка. Конан само загреба шепа камъчета ѝ започна да ги хвърля едно по едно надолу по хълма. Теладис клекна до него.

— Още една неприятност, кимериецо — каза мъжът с бръснатата глава — и ще започна да се чудя дали си достоен за нея.

— Какво общо имам аз с това? — попита студено Конан.

— Тя го покани заради теб, глупав северянино.

— Тя е свободна да избира — Конан не искаше да признае дори пред себе си, че поканата към Затанидис не му беше приятна. — Джондра не е първата жена, която избира мъж заради богатство и титли.