Единство [bg]

10 април 1788

Има ли по-смел мъж от господин Уедърол? Нито веднъж не извика от болка, докато препускахме към Дувър, но когато се качихме на кораба, бе изгубил много кръв. Елен ни посрещна на палубата, скалистият бряг се смаляваше на хоризонта, а дните в Лондон вече се превръщаха в спомен. Настанихме господин Уедърол на по-усамотено място, Елен коленичи до него и сложи хладна длан върху челото му.

— Ти си ангел — промълви той, усмихна ѝ се и изгуби свяст.

Превързахме раната му възможно най-добре и цветът на лицето му се възвърна донякъде. Болката обаче не стихваше и предполагахме, че куршумът е останал в крака му. Когато сменихме превръзката му в Кале, раната беше възпалена.

В училището имаше медицинска сестра, но мадам Льован извика лекар от Шатофор, ветеран в лечението на военни рани.

— Ще го отрежеш, нали? — попита господин Уедърол от леглото, когато петимата се скупчихме в спалнята му.

Лекарят кимна и очите ми се напълниха със сълзи.

— Не се тревожете — успокои ни господин Уедърол. — Знаех си, че ще остана без проклетото нещо. Още докато се плъзгах по покрива с куршум в глезена и облян в собствената си кръв, си рекох: „Изгубих го“. И излязох прав.

Той погледна към лекаря и преглътна. По лицето му най-сетне се изписа лек страх.

— Бърз ли си?

Лекарят кимна и добави гордо:

— Режа крак за четирийсет и четири секунди.

Господин Уедърол явно се впечатли.

— Трион ли използваш?

— Остър като бръснач — увери го докторът.

Господин Уедърол въздъхна тъжно.

— Какво чакаме тогава? Да приключваме.

Жак — незаконният син на директорката — ми помогна да задържим здраво господин Уедърол. Лекарят не ни подведе — свърши си работата бързо и умело, макар че господин Уедърол припадна от болка. Накрая лекарят уви крака в кафява хартия и го отнесе, а на другия ден се върна с патерици.