На ръба на гроба [bg]

— Казах ти, че отпред изглеждам по-добре.

Сред танцуващите край нас, които станаха свидетели на случилото се, се разнесе смях. Хвърлих още един заплашителен поглед на високия, мургав и развратен тип, преди отново да подновя търсенето на Слаш. Той трябваше да е някъде тук. Не ми се връщаше утре, в случай че не го откриех. Всъщност щях да бъда много щастлива, ако кракът ми никога повече не стъпеше на това място.

Други две хладни ръце обгърнаха талията ми и ме дръпнаха назад към нечия твърда гръд. Стиснах юмрук, канейки се да нанеса удар, когато зърнах нещо с крайчеца на окото си и се спрях. Нямаше ли татуирани сребърни люспи на бузата на моя нов Ромео?

Обърнах се… и се усмихнах.

— Изглеждаш толкова готин, че ми иде да те схрускам, красавецо.

Непознатият се ухили, разтягайки опашката на дракона, която се спускаше от бузата до ъгълчето на устата му.

— Забавно е, че го казваш. Тъкмо си мислех същото за теб.

Започнахме да танцуваме. Слаш бе висок колкото мен и не пропусна да се възползва напълно от това, притискайки ме. Изтърпях го няколко минути, докато не дръпна ципа на кожения си панталон и не извади пениса си.

— Еха! — възкликнах аз, извивайки се настрани, когато той се опита да намери подслон за твърдия си приятел. — Няма ли някое местенце, където можем да се… усамотим?

Слаш погледна пениса си, сякаш очакваше той да възроптае на глас. После ме хвана за ръката.

— Ела с мен. Знам едно такова място.

Видях с облекчение, че ме помъкна към фалшивия бар. Ако бе тръгнал в обратната посока, всичко щеше да отиде по дяволите. Той изобщо не си направи труда да прибере пениса си в панталоните. Малкият му приятел стърчеше напред през цялото време, сякаш сочеше пътя.

— Леле, колко вълнуващо! — възкликнах, когато Слаш вдигна барплота и отдолу се показаха скритите стълби.

Той ме сграбчи за ръката и ме дръпна към себе си. Теснотата на прохода правеше слизането много неприятно. Мислено си обещах да взема душ възможно най-скоро.

— Мисля, че ще бъдеш много изненадана — каза Слаш, докато отваряше вратата. После се закова на място. — Какво, по…?

Блъснах го вътре с всичка сила. Той полетя напред и се просна на земята точно до пилона, за който сега бе завързано с вериги окървавеното тяло на Андре.

Затворих вратата зад гърба си. Боунс се приближи до Слаш, изгледа насмешливо бързо омекващия му пенис и се усмихна студено.

— Не, приятел, смятам, че ти ще си изненаданият.

— Ако успеем да излезем незабелязано, мисля, че няма да се наложи да викаме екипа — каза Тейт, като хвърли трупа на Слаш върху този на Андре. Присила и другият безименен вампир лежаха до тях.

— Да се изнижем с подвити опашки през задния вход? — изсумтя презрително Боунс. — Страхът е много полезен стимулатор. Ако се измъкнем, няма какво да спре някой предприемчив тип отново да отвори заведението, нали?