![Вътрешно разследване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/7/vtreshno-razsledvane-bg-download.jpg)
Вътрешно разследване [bg]
- Автор: Лосон Майк
- Серия: Джо Демарко #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-230-5
- Переводчик: Ана Пипева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вътрешно разследване [bg]». Краткое содержание книги:
Най-добрият трилър на Майк Лосън досега — едно истинско пътешествие със скоростното влакче в бляскавия, но и много опасен увеселителен парк, наречен „американска политика“. Сиатъл Таймс
Еклънд имаше предвид някоя страна като Афганистан, Узбекистан или Туркестан.
— Значи Сътъл и Ван Хорн не работят за вас — отбеляза Ема.
— Да. Питърсън ви е казал истината: от време на време са работили за нас, но… Чували ли сте за старата приказка, че джамджийски пирончета не се забиват с тесла? Е, двойката Сътъл-Ван Хорн са като тесла. Много ги бива в силовите изпълнения, но ги няма в прецизността, която е нужна при повечето операции, затова вече не ги наемаме.
Еклънд май казваше истината, но Ема подозираше, че това не значи нищо.
— Не смятате ли, че бихме могли да водим този разговор седнали? — попита Еклънд. — Имам проблеми с вените на краката. Продължителното стоене прав може да е много болезнено.
— Ами седнете на тротоара — каза Ема. — Не ми харесва, че сте тук. Не ви искам в дома ми. За какво дойдохте?
— Казах ви. Искам да знам защо се интересувате от сенатор Морели.
Ема не каза нищо.
— И защо вашият съдружник, господин Демарко, се среща със съпругата на сенатора?
Ето това вече беше нещо. Сътъл и Ван Хорн не бяха следили Джо на срещите му с Лидия, което значеше, че е бил някой друг, който работи за Чарли Еклънд.
— Не знам какво сте замислили, Еклънд, но…
— Наричайте ме Чарли. Моля ви.
— … но ако започнете да се бъркате в живота ми или в този на Джо Демарко, ще се обърна към медиите, както казах и на Питърсън, и ще им кажа какво стана на Филипините.
— Изобщо не ме интересува — махна Еклънд с ръка. — Идете при медиите. Още сега, ако искате. Този инцидент е древна история и замесените в него вече не работят в Управлението. А тогавашният директор… Как се казваше? Ще се сетя. Толкова често се сменят, че е трудно човек да помни всичките, но който и да е бил, вече не е сред живите. Е, да, тази история ще ни изложи, но ще кажем, че се е случило, преди да се реформираме. Не знаете ли? Ние вече сме новото, реформирано ЦРУ.
— Какво, защитавате сенатора ли?
— Да го защитавам? — вдигна вежди Еклънд. — Ето това е забавно.
Еклънд за момент направи пауза, преди да добави:
— А е и доста интересно предположение.
Ема се зачуди дали неволно не беше издала нещо. Човек трябваше много да внимава, когато кръстосва шпаги с Чарли Еклънд.
За момент Еклънд се взря в Ема. Тя отвърна на погледа му.
— Виждам, че тази вечер няма да постигнем консенсус — каза той. — Очевидно трябваше да съм по-добре подготвен за тази среща.
Имаше предвид, че е трябвало да измисли как да я принуди да му съдейства.
— Не, няма да се получи и да, трябвало е — каза Ема. И затръшна вратата в лицето на Чарли Еклънд.
25
Блейк Хановър умираше от рак на белите дробове.
Апартаментът на Хановър се помещаваше в една червеникавокафява рушаща се сграда в евтината част на Вашингтон. Беше се пенсионирал от ЦРУ като служител с възможно най-високата заплата, но Ема подозираше, че трите му развода са стопили приходите му до такава степен, че едва-едва стигаха да поддържа мизерния едностаен апартамент, в който живееше. Беше седнал в едно оцапано кресло, облечен с кафява хавлия, жълта пижама и кафяви пантофи. Прозрачна тръбичка, която излизаше от една малка синя бутилка, вкарваше кислород право в носа му. Беше изцяло плешив заради химиотерапията; кожата му беше жълтеникава, направо като восъчна, а голото му теме беше обсипано с големи грозни червеникавокафяви струпеи. В дясната си ръка държеше кърпа и постоянно кашляше в нея. Кърпата беше цялата в петна от засъхнала кръв.
Преди двайсет години, когато Ема се запозна с Блейк Хановър, той беше як русоляв шпионин, който палеше цигара от цигара. Беше циничен и преситен от живота. По онова време беше главен агент на съвместна операция на ЦРУ и Военното разузнавателно управление и тази операция, заради безпощадната тактика на Хановър, ненужно беше унищожила живота на една млада китайска шпионка. Ема презираше Хановър и смяташе, че чувствата им са взаимни. За нищо на света не би се обърнала към него за помощ, ако не знаеше, че някогашните му работодатели са се отнесли зле с него.
Преди пет години, в момент, когато Хановър очаквал да се пенсионира и да го обсипят с благодарности, златни часовници и почетни плакети, ЦРУ имало нужда от изкупителна жертва за някаква операция, която здравата се била оплескала. Хановър бил избраната жертва. Ема се съмняваше, че Хановър поначало е бил кой знае колко лоялен служител, но след злополучния край на кариерата му смяташе, че чувствата му към старите му работодатели ще са горчиви. Освен това умираше — което Ема не знаеше, преди да отиде да се види с него, — така че може би щеше да е дори още по-склонен да каже истината. Приближаващата смърт обикновено имаше подобен страничен ефект.