Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Три [bg]
Три [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Три [bg]

Электронная книга - «Три [bg]». Краткое содержание книги:

Брой до три. Играеш или умираш. Поеми си дъх… Кевин Парсън пътува с колата си в един късен летен ден, когато внезапно мобилният му телефон звъни. Непознат мъж, който се идентифицира като Слейтър, просъсква в ухото му: „Ще поиграем на една игра, Кевин. Имаш точно три минути да изповядаш пред света своя грях. Ако откажеш, колата, в която си, ще полети във въздуха“. Край на разговора. Признай си… Кевин е в паника. Кой може да е този човек? Откъде знае номера му? Какъв грях? Каква изповед, пред кого, защо? Затвори очи… Подгонва машината бясно и едва успява да намери празно място в далечния ъгъл на един паркинг. Изскача навън и след миг — точно три минути след обаждането — страхотен взрив пръсва колата му на парчета. И животът му се превръща във вихрено пътуване към ада. Брой до три. Играта започва. От автора на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — една мощна притча за доброто, злото и човешката душа, разпъната между тях.
„Перфектната експлозивна смес от съспенс, мистерия и адреналин.“ Publishers Weekly
1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 137
Перейти на страницу:

Сам дръпна ръчната спирачка и впери поглед в призрачната сцена.

Телефонът й иззвъня и Кевин се стресна. Тя бавно го вдигна до ухото си.

— Шиър.

После примигна, но бързо фокусира погледа си.

— Преди колко време? — Тя погледна Кевин, а след това и автобуса. Завиха сирени. Една кола, в която Кевин разпозна тази на Дженифър, се появи със свистене от ъгъла и пое към тях.

— Може ли Родригес да го разпита? — попита Сам по телефона. — Малко съм заета тук. — Тя се извърна встрани и снижи глас. — Той взриви автобус. Паркирала съм на петдесетина метра оттам. Да, съвсем съм сигурна. — Тя се заслуша.

Дженифър спря до тях и подаде глава през прозореца си.

— Добре ли сте?

— Да — отвърна Кевин. Пръстите му бяха изтръпнали и главата замаяна, но иначе беше добре.

Саманта поздрави Дженифър с кимване, обърна се настрани и притисна длан към ухото си.

— Да, сър. Веднага. Разбирам… — Тя погледна часовника си. — Полетът в десет и половина?

Кевин отвори вратата си.

Дженифър го спря.

— Не, останете вътре. Не мърдайте, веднага се връщам. — И тя подкара към автобуса.

Сам приключи разговора си и прибра телефона.

— Дали има ранени? — попита Кевин.

Тя погледна автобуса и поклати глава.

— Не знам, но извадихме късмет, че намерихме първо него.

Кевин изстена и прокара пръсти през косата си.

— Трябва да тръгвам — каза Сам. — Предположих, че ще се стигне до това обаждане. Искат да разпитам един свидетел. Адвокатът му ще го измъкне навън до рано следобед. За съжаление не мога да пропусна това. Ще ти обясня, когато…

— Не мога да повярвам, че Слейтър го направи — каза Кевин, като отново се огледа. — Ако не бяхме спрели този автобус, повече от двайсет души щяха да загинат.

Тя поклати глава.

— Това променя играта. Виж какво, ще се върна с първия полет довечера, става ли? Обещавам. Но сега трябва да тръгвам, ако искам да хвана този полет. — Тя потърка успокояващо рамото му и погледна към Дженифър. — Кажи й, че ще се обадя и че й предавам правото си; отсега нататък тя ще се грижи за теб. — На мястото бяха пристигнали три полицейски коли и бяха обградили овъгления автобус. — Ще се справим, рицарю мой. Заклевам се, че ще се справим.

Кевин кимна.

— Това е истинска лудост.

10.

Пет минути след експлозията десетина униформени — предимно местни полицаи, но и неколцина от нейните хора и от останалите агенции — изолираха мястото и започнаха да издирват улики. Намериха бързо бомбата. По всичко личеше, че е същата като онази в колата на Кевин, само че по-голяма.

Дженифър настани Кевин в едно кафене на десетина метра от автобуса и му нареди строго да не мърда оттам — щяла да се върне след двайсетина минути.

Параметрите на разследването се бяха променили. Пристигна Бил Галахър от лосанджелиския офис, както и двама младши следователи, Джон Матюс и Брет Майкълс. Те щяха да работят с уликите, а нея щяха да оставят да се съсредоточи изцяло върху психологията на престъплението. Но не беше необходимо да е завършила криминална психология, за да си направи следния извод — когато Слейтър казва никакви ченгета, той има предвид абсолютно никакви. И имаше начини да узнае кога са намесени.

Според Кевин Слейтър я беше споменал по име. Дженифър. Маниакът я въвличаше в нов капан, нали? И съдейки по вида на автобуса той вече работеше в много по-големи мащаби.

Никакви ченгета. Никакво КБР, освен Саманта, която беше свързана от детинство с Кевин и момчето. Никакво БАТО. Нито шерифи или щатска полиция. Само ФБР и по-специално, само Дженифър.

— Още ли горите от нетърпение да го хванете?

Дженифър се обърна към Милтън, който се приближаваше към нея.

— Дали горя от нетърпение ли?

Очите му проблеснаха предизвикателно, но той се отказа да задълбава повече.

— Защо го взриви по-рано?

— Защото каза никакви ченгета. Очевидно е разбрал, че отделът ви е бил информиран…

— Те винаги казват никакви ченгета. Вие не сте ли ченге?

— Според Кевин той е разрешил единствено участието на ФБР.

Милтън се подсмихна подигравателно.

Дженифър се намръщи.

— Никакви ченгета. Очевидно ни вкарва в играта си заради досегашните ни взаимоотношения. Изводът е, че той определи правилата; ние ги нарушихме; той взриви автобуса.

1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)