Три [bg]

Ето ме и мен. Кевин Парсън, черупката на мъжа, който е способен да извърши най-ужасния човешки грях. Ето ме и мен, окаян преструван. Аз не съм нищо повече от един плужек, който се опитва да пропълзи през живота в човешка форма. Когато научите всичко, ще се убедите, че това, както и още много други неща, са истина.

Благодаря ти. Благодаря ти, лельо Белинда, че го сподели с мен. Аз съм едно нищо. Благодаря ти противна, откачена, извратена лельо за това, че затъкна тази истина в гърлото ми. Аз съм нищо, нищо, нищо. Благодаря ти, демон от ада, за това, че ми извади очите и ме зарови в земята, и…

— … вин? Кевин?

Той се обърна. Сам стоеше до масата с дистанционното в ръка и го гледаше. Телевизорът беше изключен. Тогава се усети, че трепери. Въздъхна дълбоко, разтвори стиснатите си в юмруци ръце и прокара пръсти през косата си. Вземи се в ръце, Кевин. Дръж се.

Но той не искаше да се вземе в ръце. Искаше да се разплаче.

— Какво?

— Съжалявам, Кевин. Не е толкова зле, колкото звучи. Обещавам, че ще ти помогна да преминеш през това.

Не е толкова зле, колкото звучи, защото ти не знаеш цялата истина, Сам. Не знаеш какво точно се случваше в онази къща на Бейкър стрийт. Той се обърна с гръб към нея. Господи, помогни ми. Моля те, помогни ми.

— Ще се оправя — каза той и се прокашля. — Трябва да се съсредоточим върху гатанките.

В главата му се зароди една блуждаеща мисъл.

— Числата са важни — каза Сам. — Общественият транспорт е номериран. Слейтър ще взриви автобус или тролей с числото три!

Мисълта се фокусира.

— Той каза никакви ченгета!

— Какво?

— Никакви ченгета! — извика Кевин. — Нали използват полицията, за да евакуират хората?

В очите й проблесна страх.

— Мили боже!