Моят чичо Осуалд [bg]

— Колко жалко, че и Дега и Роден умряха преди две години — казах аз.

— Искам първо да обиколим кралете — обади се Ясмин.

Тримата седяхме в гостната на Дънроамин и обсъждахме следващия ход.

— Защо кралете?

— Защото изпитвам непреодолимото желание да бъда обладавана от мъже с кралско потекло.

— Ставаш претенциозна — сряза я Уърсли.

— Защо пък да не си избирам — отвърна му тя. — В крайна сметка аз обирам пешкира, не ти. Искам да започнем с краля на Испания. После можем да отскочим до Италия за стария Виктор Емануел, после до Югославия, до Гърция и т.н. Ще ги оправим всичките за по-малко от две седмици.

— Мога ли да попитам как смяташ да осигуриш достъпа до всички тези кралски резиденции на Европа? — обърна се към мен Уърсли. — Ясмин не може просто да обикаля от врата на врата и да настоява за лична аудиенция с краля. А не забравяй, че срещата им трябва да се проведе на четири очи, иначе няма никакъв смисъл.

— Това въобще не е проблем — отвърнах аз.

— Това е невъзможно — каза Уърсли. — Може би даже ще се наложи въобще да се откажем от кралете.

Бях работил по този въпрос в продължение на няколко седмици и имах готов отговор.

— Лесна работа — казах аз. — Ще използваме крал Джордж V за примамка. Той ще осигурява достъпа за Ясмин.

— Не ставай смешен, Корнелиус.

Отидох до едно чекмедже и извадих няколко листа хартия.

— Да допуснем, че искаме да посетим първо краля на Испания — казах аз и започнах да ровя из листата. — А, ето го! „Скъпи Алфонсо…“