Моят чичо Осуалд [bg]

— Я гледай ти. Колко интересно.

— Сигурно сте бил страхотен.

— Аз имам своите златни моменти, Корнелиус — каза той. — Да, имам своите златни моменти…

Изглежда беше забравил за суданската муха. Искаше да припише всичко на мъжествеността си. Оставих го да се ласкае.

— Тя изгаря от нетърпение да се срещне отново с вас.

— Страхотно! — потри ръце той. — И тя ще бъде част от нашата малка компания, казвате?

— Да. Ще я виждате доста често от сега нататък.

— Добреее — каза той. — Много добре!

Ето как А. Р. Уърсли стана член на нашата организация. Толкова беше лесно. На всичкото отгоре, той беше човек, който държи на думата си:

Съгласи се да изчака с публикуването на откритието.

Съгласи се да помага на Ясмин и мен по всички възможни начини.

Съгласи се да изработи портативен контейнер за течен азот, който да можем да разнасяме насам-натам по време на пътуванията.

Съгласи се да ме научи как става разреждането на спермата със специалния разтвор, насипването й в сламки и замразяването й.

Ясмин и аз щяхме да пътуваме и да събираме спермата.

Уърсли щеше да стои на поста си в Кеймбридж, където да построи на някое тайно, но достъпно място огромния централен фризер — Домът на спермата.

От време на време пътниците, т.е. аз и Ясмин, щяхме да се връщаме в базата и да прехвърляме плячката от портативния контейнер в централния дом.

Аз щях да финансирам цялото предприятие. Щях да покривам всички разходи по пътуванията и да отпусна на Ясмин огромна сума, за да си накупи дрехи. Тя трябваше да има първокласен гардероб.

Всичко беше точно и ясно.

Прекъснах обучението си в университета. Същото направи и Ясмин.

Купих къща недалеч от мястото, където живееше Уърсли. Не беше нищо особено — обикновена тухлена постройка с четири спални и две сравнително големи гостни. Преди години някой отдавна изгнил стожер на Британската империя й беше дал абсурдното име Дънроамин. Дънроамин щеше да бъде щабквартирата. Там аз и Ясмин щяхме да отседнем по време на подготвителния период. Също там Уърсли щеше да установи тайната си лаборатория. Доста пари пръснах по оборудването на тази лаборатория, по всичките му там апарати за втечняване на азот, миксери, микроскопи и т.н. Обзаведох къщата. Ясмин и аз се нанесохме. Държа да уточня, че от сега нататък поддържахме само делови отношения.

За по-малко от месец Уърсли беше готов с портативния контейнер за течен азот, който представляваше нещо като вакуумна кутия с двойни алуминиеви стени, отвътре с разни малки метални рейки за поставяне на сламките със сперма и други подобни измишльотини.

Размерите му бяха колкото тези на средно голям пътнически куфар и, което е най-важното, отвън наистина приличаше на обикновен кожен куфар.