Изпепеляване [bg]

— Разбирам колебанието ти, Тери, но трябва да признаеш, че това е идеалната възможност за нашето разследване. Представяйки се за годеница на Гембъл, ти наистина ще се доближиш до него.

Всъщност, аз съм била много по-близо до него. Потна и гола.

— Очевидно не сте срещали жените на комисаря.

— Жените са си жени. — Той изви вежда. — Не ми се слушат повече извинения.

— Вие не разбирате. Комисар Гембъл принадлежи към много стара фамилия от елита на тукашното общество и е един от най-желаните ергени в града. Сигурно видяхте снимката на Ашли Бушар, нали?

— Беше красива жена.

— Да, както всичките му приятелки. — Тя направи живописен жест. — Млади, красиви, заможни и оборудвани с пълна колекция дизайнерски тоалети.

Той наведе глава.

— Значи Гембъл има отличен вкус.

— Бинго. А сега ме погледнете. — Тя се обърна бавно, за да му даде възможност да я огледа от всички страни. — Сигурно ще се съгласите, че аз съм всичко друго, но не и момиче на Гембъл. Не притежавам нито една рокля или пола. В свободното си време кисна по барове, стрелям по мишена, излизам с лодката и ловя риба. Единственото, което ме свързва с тези жени, е отделителната система, а това тук — тя прокара ръка върху якето си — изобщо не се вмества в стандартите на комисаря.

— Все още не виждам проблема. — Той направи небрежен жест. — Ще те нагласим с подходящите дрехи. Оправи си косата и грима. Подпълни си сутиена, щом се налага.

— О, да, и на мен ми мина през ума. — Тя въздъхна. — Шефе, трябва да ме освободите от тази задача.

— Не мога, Тери. Като годеница на Гембъл ще имаш достъп до личния му живот, какъвто не си имала досега. Ако наистина работи за мафията, ти ще бъдеш в идеалната позиция да събереш доказателства. — Руел я прикова с поглед. — Наистина ли не притежаваш нито една рокля или пола?

— Не. — И преди да е задал въпроса, тя вдигна ръка. — И не съм обратна. Обличам се за работа, а не за модния подиум. Не се получава да препускаш след някой заподозрян наконтена в рокля и на токчета.

Руел се подсмихна иронично.

— Напомни ми да те запозная с Джо Еджуей следващия път, когато е в града. Висока е около 170 см, а тежи 50 килограма. Веднъж надбяга двуметрова горила с две минути преднина, свали я на земята и я закопча както си беше с високи тънки токчета и пола молив. Без нито един изстрел.

— Виждате ли? Такава жена ви трябва за тази мисия. Познавам много оперативни работнички, които…

— Не, Тери. Искам ти да си до Гембъл. Направи каквото е необходимо, за да се докараш прилично, аз ще осребря касовите бележки. — Телефонът му звънна. — Трябва да се обадя. Искам ежедневни доклади оттук нататък.

Тя се отправи към вратата.

— Тери. — Руел изчака да го погледне. — Пази се.

— По-скоро трябва да се пазя да не стана за смях — промърмори тя и закрачи по коридора.

— Детектив — сърдит мъжки глас извика зад нея. — Относно второ действие на нашия комедиен фарс. „Опърничавата булка се среща с намусения жених. Прехвърчат искри“. — Тя се обърна и видя Корт да крачи към нея.