![В огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/8/v-ognya-bg-download.jpg)
В огъня [bg]
- Автор: Hall Jessica
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: СББ Медиа АД
- ISBN: 978-954-399-037-5
- Переводчик: Анета Макариева-Лесева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В огъня [bg]». Краткое содержание книги:
— По дяволите. — Тери примижа срещу огледалото, грабна салфетка и започна да търка. Трябваше да се изкъпе. Дрехите й още миришеха на пушек. — Мразя палежите.
Срещна погледа на Кейн в огледалото.
— Какво искаш, Тереза?
Тя си дръпна от цигарата.
— Няколко отговора, cher. Ще започна с „Къде беше днес?“
— Във водата.
— И не си се отбивал край складовете? — Той поклати глава, а тя отпи от бирата си. — Някой обаче се е отбил. Някой е подпалил склада на Леклер, заедно със самия Леклер и една жена, която е била вътре, но сигурно си чул за това.
Той кимна.
— Познаваш жената — Сейбъл Душейн. — Тя забеляза едва доловимото притваряне на клепачите му и пръстите на ръката му, които здраво стиснаха ръба на плота. — Според теб какво ще търси тя в един празен склад с бъдещия губернатор на Луизиана?
Той сви рамене.
— Може да са й харесали речите му. — Кейн посегна към бирата си и светлината разкри наранената му ръка.
— Това изглежда зле. — Тери прокара пръст точно под подутите, наранени кокалчета, преди той да дръпне ръката си. — Как ли изглежда потърпевшия?
— По-зле. — Допи съдържанието на бутилката на две глътки и извади портфейла си да плати. — Прибирам се.
Тя въздъхна.
— Слушай, човече, имах ужасно дълъг и скапан ден. Усещам, че и при теб е било така. Да не усложняваме положението.
— Бях с лодката от изгрев до мръкване. Поразпитай наоколо. — Той посочи с глава група мъже, които пиеха и мятаха стрелички в ъгъла. — Това ли е?
Тя въздъхна, когато той се изправи.
— Ще се наложи да те закопчая и да завлека големия ти задник в града.
Той се надвеси над нея.
— Опитай само.
— Може би утре, като си изям закуската — потупа го тя по ръката. — Още нещо. Ти или някой от хората ти да сте виждали партньора ми или Сейбъл Душейн наоколо?
— Не. — Кейн пъхна портфейла си в задния джоб на джинсите. — До скоро, chere.
Били проследи как Кейн излезе от заведението и тръгна с камиона си по отбивката към дома си. Не мога да отида при Кейн, още не. Не и докато не си получа парите.
Ченгето и момичето сигурно бяха загинали. Колата им бе потънала във водата. Дори и да не ги бе застрелял, щяха да се удавят.
Отиде до първия уличен телефон, който видя.
— Мъртви са. Не, няма да се прибирам вкъщи — ще празнувам. Ти гледай утре вечер да дойдеш навреме.
Седма глава
Домът на семейство Мартин потъна в мрак. Наоколо се чуваше само монотонната песен на жабите и щурците. На Сейбъл й се прииска да седне на верандата и да наблюдава светулките, както правеха с Хидер някога в детството им, когато се опитваха да ги хващат в празни буркани. Близостта й до Джей Ди и ролите, които трябваше да играят пред роднините й, не бе просто трудно, а направо невъзможно, особено след като я бе докоснал в банята.
Не можеха да останат тук. Какво ли ще се случи утре, когато се върнем към реалността? Сега се държеше сякаш искаше да я предпази, но си беше ченге, а тя все още — единствената свидетелка на убийството на Марк. Дали наистина щеше да я закриля, или го бе казал само, за да спечели доверието й?
Колет не й позволи да прави каквото и да било, освен да пие чай, затова Сейбъл се бе свила в един от фотьойлите и се бе заслушала в бейзболната игра, която старият Мартин следеше по прастарото си радио „Филко“. Опита се да не гледа Джей Ди, когато излезе от банята, облякъл изтърканите джинси на внука им и избелялата карирана риза на стареца, която бе разкопчана, защото му беше с три размера по-малка. Той я погледна и изчезна в кухнята.
Тя се постара да се концентрира върху играта, но гласът на Джей Ди и потрепването на съдове най-сетне я подтикнаха да стане. Сигурно прави компания на леля й, докато им приготвя вечеря, казваше си Сейбъл. Закова се на прага на малката кухничка.
Джей Ди стоеше пред старата газова печка и разклащаше малко зелено канче над вряща тенджера и едновременно го разбъркваше.
— Стана по-гъсто, отколкото го прави баща ми — обясняваше той на Колет и опитваше от една лъжичка. — Но го докарах добре на вкус.
— Хората в града предпочитат повече белия боб вместо традиционния червен луизиански. — Колет седеше до кухненската маса и нареждаше кръгли топчета бисквитено тесто на ламаринен лист. — Става много кашав. Червеният боб трябва да къкри цял ден на печката, а през това време можеш да си оправиш прането — затова го готвя в понеделник. Пускам вътре и кокалите от неделната вечеря.