В огъня [bg]

Корт клекна да огледа една паднала овъглена греда, раздробена на парчета. Горещината в сградата трябва да е била много силна, а пожарът — внушителен, преди овладяването му.

— Имаме ли видеозапис на събралата се тълпа? — Подпалвачите често наблюдават подпалените сгради и беше практика да се снимат хората наоколо.

Гил кимна.

— От всички ъгли. Фотографът ще отрази и погребението.

— Хубаво. Искам да говоря с екипа, анализиращ уликите, още довечера. Искам всички данни да се архивират, както и пълен опис на снимките и иззетия инвентар преди анализите. Съберете още хора за извънредна работа и им обяснете, че случаят е с предимство. Никой няма да влиза, нито да излиза. Искам да се сложат охранителни постове тук, докато не дам второ нареждане.

— Имате ли нужда от полицай?

Корт се изправи и се обърна срещу Тери Винсент, застанала на няколко крачки от него.

— Какво търсиш тук?

— Реших да се отбия, за да проверя как се справяте. — Тя обърна поглед към Гил. — Момчета, да сте намирали нещо, което прилича на бейзболна бухалка или крак от маса?

— Досега не сме, госпожо. — Някой извика Гил, той се извини и се отдалечи.

Корт наблюдаваше високата брюнетка, която внимателно прескочи гредата и се загледа в почернелите алуминиеви стелажи. Той вече бе получил порцията си остроумни забележки от нея в управлението, но подозираше, че не бе дошла да проверява разследването, нито да говори с него.

— Какво търсиш?

— Оръжието на убийството. Вече е установено, че някой е раздробил черепа на жертвата, преди да подпали мястото. Вероятно го е захвърлил тук. — Тя мина зад стелажите, после отново се показа и посочи стълбите към втория етаж: — Нещо против да поогледам?

— Ще дойда с теб.

Той я придружи до мецанина на склада, където все още димяха дървета. Водата, с която бяха потушили пламъците, все още капеше от останките на покрива.

— Имаш ли новини от Джей Ди?

— Не.

Наблюдаваше я, докато обикаляше бялото очертание на тялото на Марк Леклер. Бе свалила якето си, а обикновената бяла блуза, която носеше, изглеждаше поизмачкана и раздърпана. Късата й тъмна коса приличаше на гнездо. От умората скулите й изпъкваха още повече.

Корт никога не бе харесвал Тери Винсент, нито присъщата й дарба да се вмъква под кожата му за секунди. Но тя беше добро ченге и най-близкият приятел на брат си.

— Това кръв ли е. — Тери коленичи и почти докосна с нос тъмното петно с неравни краища, което се виждаше изпод локвата искра пепел. — Значи е бил убит тук горе.