Годежът

По-късно, като седеше на едно столче в кабинета и превързваше ръката му с бинт, Марджъри се поздравяваше за добрата сделка. Кочияшът — Рубен Педикорд — беше на нейно разположение заедно с красивата карета на Блейк.

— Разкажете ми за новата пощенска кола — каза той, като наблюдаваше работата й.

Тя се изправи и грабна чантата си.

— Ще ви я покажа — извади чертежа и му го подаде. Той започна да го разглежда.

— Вие ли нарисувахте това?

— Не, майсторът на карети.

Той посочи горната част.

— Това какво е?

— Резервно колело. Беше моя идея и го скицирах, но не рисувам много добре.

— Много умно и впечатляващо.

На Марджъри й се прииска да изрази гордостта си, но не го направи от учтивост.

— Благодаря. Това е наистина много умна идея, защото не мога да си позволя да купувам резервни колела на всеки хан между Бат и Лондон. Не мога да си позволя и закъснения.

Той разгъна хартията на коляното си.

— Не сте ли помисляли да поставите резервното колело между кабината и багажника, вместо отгоре на кабината?

Тя се намръщи, като се опита да си представи модела.

— Струва ми се, че не ви разбирам.

— Седнете тук — той я премести и посочи опората на стола си, но тъй като тя се закова на мястото си, каза:

— Имате думата ми на моряк, че няма да ви ухапя.

— Никога не съм вярвала на честната дума на моряк.

Той повдигна вежди.

— А на честната ми дума на джентълмен?

Въпросът му я разсмя.

— Ранен съм.

— Наистина е така — тя се отпусна на стола му.

Блейк се усмихна ласкаво и Марджъри беше шокирана от трапчинката на бузата му.

— Какво смешно има?

— Нищо — отговори тя.

Той докосна голата си горна устна.

— Липсва ли ви мустакът ми?

— Колкото ми липсват разбойниците на Хаунслоу хийт. Разкрийте ми вашата идея за това колело.

Той посочи чертежа.

— Ако колелото бъде поставено тук, закрепено право между купето на колата и багажника, ще заема по-малко място и няма да подскача — после нарисува едно колело, което изглеждаше така, сякаш беше готово да се търкулне от листа.

— Да, разбирам — тя посочи покрива. — Освен това няма да одрасква боята. Къде сте се научили да рисувате?

— Не си спомням да съм се учил. Имам чувството, че винаги съм можел.

— Значи сте голям талант.

Той хвана ръката й в своята и я стисна леко. Нежният спонтанен жест накара Марджъри да пламне отвътре. Спомни си усещането от допира на ръцете му по тялото си. Тогава той беше настойчив, а сега изглеждаше любещ, почти като съпруг. Като я погледна, каза:

— Ние сме добра комбинация, управителке на пощенската станция. Останете да вечеряме заедно тази вечер.

— Не, благодаря ви.

— Готвачът е приготвил агнешки врат — започна да я придумва той, като навиваше ръкава на ризата си. — Има още супа от скат и десетки други деликатеси, които са толкова вкусни, че трябва да бъдат забранени. Кажете „да“ и докато си хапваме от волската буза, ще ви разкажа за времето, когато Педикорд спечели едно състезание и докара дъщеря на виконт за най-големия си син.